НФТИНИ

Национална федерация Техническа индустрия, Наука, Информатика
твоят синдикален инструмент

80% от работещите в България получават под 1'000 лв. месечно

80% от българите получават до 1'000 лв. месечно, а 50% – до 500 лв., като 0,5% си разпределят 7 млрд. лв. дивиденти годишно. Само 20% от работещите получават достатъчно.

Ваня Григорова (икономически съветник към КТ „Подкрепа“) предостави за нуждите на Кампанията „За достойни условия и заплащане на нощния труд“ обобщени данни за доходността на българското население. Може да се обобщи, че над 80% от работещите българи получават месечни възнаграждения до 1'000 лв., като същевременно 0,5% от българите разпределят дивиденти в размер над 7 млрд. лв. годишно. Тенденцията е неравенствата да се увеличават и това задълбочава разслоението и социалната алиенация в българското общество. По-конкретно, структура на доходността при българските работници и служители за 2017 г. (по данни на Националната агенция по приходите) е следната:

  • месечен доход до 510 лв. (53,38% от работещите);
  • месечен доход до 1000 лв. (26,11% от работещите);
  • месечен доход до 2300 лв. (15,74% от работещите);
  • месечен доход до 4900 лв. (3,40% от работещите);
  • месечен доход над 4900 лв. (1,29% от работещите).

Едва до 20% от българските работници и служители заработват достатъчно, за да покрият своите и на семействата си нужди. Тъй като не съществуват достоверни данни, на статистически принцип може да се предположи, че до 80% от полагащите нощет труд работници и служители са именно такива, които получават доход до и под 1'000 лв. Същевременно именно тези работници и служители са изложени на най-големите здравни, социални и психологически натоварвания; и именно те в най-голяма степен се нуждат от здравни, социални и психологически услуги – което натоварва в допълнителна степен здравната система и държавното обществено осигуряване. Независимо от това, дължимите за заработката от положения нощен труд за една година осигурителни отчисления не са достатъчни да покрият разходите дори за един ден обещетение поради временна неработоспособност.

Във връзка с горното трябва да се отбележи и абсурдната по своята същност данъчна и осигурителна система в Република България, чиято тежест практически се съсредоточава именно върху най-бедните работници и служители, от които бива събирана преимуществена част от държавния бюджет. Отсътвието на необлагаем минимум, съчетано с „плосък“ данък, минимални осигурителни „прагове“ и максимални осигурителни „тавани“ води до това нискодоходните слоеве от населението да понасят най-голямата тежест на данъчната и осигурителната система, като същевременно по-заможните граждани са освободени от плащането на осигуровки за доходите над осигурителния „таван“, а дейности като хазарта се облагат с намален данък върху добавената стойност (за разлика от книгите, лекарствата, храните).

Увеличаването на минималното допълнително възнаграждение за нощен труд е само един от проблемите на българския икономически модел, който обрича на още по-голяма бедност най-бедните слоеве на нашето общество.

Партньори на НФТИНИ: