Народното събрание „против“ работещите
След години повтаряне на очевидното, Народното събрание частично съобрази Кодекса на труда с правото на ЕС: референтните периоди за СИРВ бяха намалени от 6 на 4 месеца. Независимо от ясно изразената социална позиция „против“, предложеното увеличаване на допистимия извънреден труд от 150 на 300 часа годишно също беше прокарано.
Днес с 99 гласа „За“ при 55 гласа „Против“ и 0 гласа „Въздържали се“ беше прието изменяне и допълване на Кодекса на труда, съгласно което референтните периоди за сумирано изчисляване на работното време се съобразяват с изискванията на Директива 2003/88/ЕО и се намаляват от 6 на 4 месеца (в рамките на които следва да се уравни съотношението между положения труд и ползваната почивка, а отчетеният допълнителен труд да бъде изплатен като извънреден). С това се туря нормативен край на едно очевидно несъответствие, за което НФТИНИ алармира от 2006 г. насам.
Отделно от горното и категорично в противоречие с Директива 2003/88/ЕО, Народното събрание допуска увеличаване на референтни периоди до 12 месеца, както и увеличаване на пределно допустимия извънреден труд от 150 на 300 часа годишно – в рамките на Колективното трудово договаряне на отраслово и браншово равнище. Чрез тези разрешения практически се компрометира Колективното договаряне като способ за надграждане в полза на работещите хора на минималните стандарти, установени с повелителни разпоредби на трудовото законодателство. Допуска се отстъпление от международноправния консенсус по отношение на трудовото право като покровителстващо работещите.
Независимо, че забраната за полагане на извънреден труд „остава в сила“ и независимо, че „са изброени изчерпателно“ случаите, в които такъв труд все пак е допустимо да се полага, слабата нормативна рамка и още по-слабия контрол за спазване на трудовото законодателство ще доведат до засилена експлоатация на работещите, а от там – до увеличаване на трудовия травматизъм и професионалната заболяемост, и допълнително снижаване качеството на живот.
Същевременно широко пропагандираната „увеличена доходност“ няма да се случи, най-малко поради 2 причини:
-
на първо място, трудът в България (вкл. извънредния труд) продължава да бъде изключително ниско платен, а при условията на сумирано изчисляване на работното време той става дори още по-евтин;
-
и второ, снижаването качеството на живота и произтичащото от това повишаване на трудовия травматизъм и професионалната заболяемост ще обезсмисли, изяде и превиши всякакви евентуални допълнителни доходности за работещите, реализирани от полагането на такъв труд.
Във време, в което високите технологии отменят необходимостта от полагане на продължителен труд и все повече страни-членки на ЕС се включват в дебата за намаляване нормалната продължителност на работното време, в България приемаме законодателство (в противоречие с европейското и в нарушение на международните стандарти) за утежняване положението на работещите с все по-заробващи режими на труд и почивка, където отклоняването от елементарни човешки права струва „достатъчно евтино“, за да се прилага повсеместно; вкл. от Народното събрание, под чиито прозорци само преди няколко седмици казахме ясно какво мислим!
