Нашата кампания в C3i Europa: „Къде го пише?“
Искаме всеки служител на „C3i Europa“ да попита „Къде го пише?“, когато ръководството изиска от него да спазва 41 бр. „вътрешните политики“ (общо 326 страници формат А4), за които пред контролните органи се заявява, че „не съществуват“!
Днес пристигнаха резултатите от извършена проверка по наш сигнал до ИА „Главна инспекция по труда“, с който протестираме срещу неизпълнението на дадени по-рано задължителни предписания Работодателят „Си 3 ай Европа“ ЕООД да ни предостави придружени от официален български превод и заверени „Вярно с оригинала“ всички вътрени актове, относими към труда, заетостта и жизненото равнище – в т.ч. 41 бр. „вътрешните политики“ (общо 326 страници формат А4), които ни бяха предоставени за съгласуване на английски език, без никаква заверка.
Да се представя официален български превод на вътрешнофирмените актове е важно не просто заради евентуално непознаване на английския език (в НФТИНИ работим с чудесни лингвисти, вкл. на английски език). Преводът на юридически актове често включва интерпретация на правни понятия, които в различни правни системи имат двояко или напълно различно значение – следователно езиковият превод включва и вземането на някои юридически решения, на което право има единствено този, който издава съответния юридически акт; в случая – Работодателят „Си 3 ай Европа“ ЕООД.
Да се представят вътрешнофирмените актове заверени „Вярно с оригинала“ също е важно, защото това гарантира автентичността и интегритета на документите – никой не може на по-късен етап да твърди, че действителните правила са други. Ето защо не е добра идея документите да се представят напр. по e-mail или чрез линк към отдалечено хранилище – защото първо не може да се гарантира кой точно е източникът на документа, второ не може да се гарантира точно кой документ (и точно в какъв вид) е бил изпратен.
След като от C3i отказаха да ни окажат дължимото съдействие, подадохме сигнал и ИА „ГИТ“ без никакво колебание издаде задължително предписание вътрешнофирмените актове да ни бъдат представени на хартия, придружени от официален български превод и заверени „Вярно с оригинала“. Работодателят изпълни дадените предписания, но за наше учудване получихме само 3 бр. документи – два задължителни според българското законодателство и една единствена от 41-те „вътрешните политики“които само месец преди това ни бяха предявени (на английски и без заверка) за съгласуване.
Днес пристигнаха резултатите от извършената последваща проверка по нашия втори сигнал и с приятна изненада установяваме, че Работодателят е декларирал пред контролните органи, че не съществуват други вътрешнофирмени актове, относими към труда, заетостта и жизненото равнище – освен вече представените 3 бр. документи. Изводът за нашите синдикални членове (а и за всички, които работят в C3i) е, че Работодателят не може да изисква от тях да се съобразяват с нищо, което не им е вменено в индивидуалния трудов договор, длъжностната характеристика към него и/ли някой от тези 3 бр. документи – във вида, в който те са съгласувани със синдикалната организация.
Колеги,
ако някой от ръководството се опита да ви вменява задължения, които не се намират изрично в цитираните документи, просто попитайте:
Къде го пише?
А ако възникнат някакви допълнителни проблеми, свържете се с нас, за да им потърсим решение.
