НФТИНИ

Национална федерация Техническа индустрия, Наука, Информатика
Твоят синдикален инструмент

Ваксината (засега) е само доброволна

Само министърът на здравеопазването може да разпореди задължително ваксиниране на определени категории персонал или на цялото население. Работодателите нямат право нито да разпореждат ваксинация, нито да освобождават от работа, нито да извеждат в неплатен отпуск работещите без Covid сертификат.

С въвеждането в България на Европейски Covid сертификат за влизане в обществени сгради и заведения, и за участие в масови събития, в НФТИНИ започнаха да постъпват многобройни запитвания от синдикални членове относно опити на Работодатели да разпореждат ваксинация на работещите – под страх от недопускане до работните места, извеждане в неплатен отпуск или дори освобождаване от работа. В тази връзка следва да отбележим, че само министърът на здравеопазването може да разпореди задължително ваксиниране. Работодателят няма такива правомощия и дори няма право да се осведомява за ваксинационния статус на работещите.

Съгласно чл. 58, ал. 2, т.т. 1-3 от Закона за здравето (ЗЗ), „министърът на здравеопазването определя с наредба лицата, които подлежат на имунизации, както и реда, начина и сроковете за извършване на: 1. задължителни планови имунизации и реимунизации, включени в имунизационния календар на Република България; 2. целеви имунизации и реимунизации, които се извършват по специални показания; 3. препоръчителни имунизации“. На този етап ваксинацията против Covid е от третия (препоръчителен) тип.

Съгласно чл. 59, ал. 1, т.т. 1-4 от ЗЗ, „при възникване на извънредна епидемична обстановка (...) министърът на здравеопазването може да разпореди: 1. задължителни имунизации и реимунизации за определени групи от населението, които не са включени в имунизационния календар; 2. задължителни имунизации и реимунизации с препарати, които не са включени в имунизационния календар; 3. имунизации и реимунизации по ред и начин, различни от посочените в имунизационния календар; 4. организирането на имунизационни кампании, откриването на временни имунизационни пунктове, сформирането на екипи за имунизиране на място и други извънредни мерки“. В момента е налице обявена извънредна епидемична обстановка, но изрични разпореждания в горния смисъл няма.

Конституцията прогласява и гарантира както правото на труд (чл. 48, ал. 1), така и правото на медицинска помощ (чл. 52, ал.ал. 1 и 4) на всички граждани. Става дума именно за права, а не за задължения. Доколкото няма разпореждане на министъра за задължителна имунизация, подобна имунизация не може да бъде налагана от никой Работодател – не на последно място под страх от влизане в противоречие със забраната за неравноправно третиране на работещите на база личното им положение (в случая – имунизационен статус) съгласно чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).

Работодателят няма право да издава заповеди и да утвърждава вътрешни правила, с които да задължава работещите да се ваксинират; и издадените / утвърдените такива заповеди и вътрешни правила са невалидни – работещите на този етап (до изрично разпореждане на министъра) не могат да бъдат задължавани да ги спазят.

Ако Работодателят не допуска работещите до работните им места или ги отстрани от работа поради отказа им да се ваксинират, им дължи обезщетение по чл. чл. 213, ал. 2 или 214 от КТ – пълния размер на дължимите трудови възнаграждения за времето на недопускането / отстраняването.

Работодателят не може да задължава работещите да излизат в неплатен отпуск поради отказа им да се ваксинират. За периода, за който е обявена извънредна епидемична обстановка (какъвто е настоящият), той може единствено да ги изведе против волята им в платен годишен отпуск (ако съответните работещи имат неизразходван такъв), да въведе работа от вкъщи (Home Office) за тези от тях, за които е възможно или да ги освободи от изпълняване на трудовите им задължения, като продължи да им изплаща пълния размер на дължимите трудови възнаграждения за времето на освобождаването (т.нар. „престой не по вина на работещия“ по чл. 267, ал. 1 от КТ).

В случай на недопускане / отстраняване от работа, от съществено значение е незабавно да бъде подаден сигнал до съответното териториално поделение на ИА „Главна инспекция по труда, за да могат контролните органи да констатират факта на недопускането / отстраняването още в работното време на работещия и да издадат предписания за преустановяване на нарушението.

Често срещана злоупотреба на недобросъвестни Работодатели е да подвеждат работещите да подпишат книжа, които съдържат „молба“ за излизане в неплатен отпуск; или за прекратяване на трудовото правоотношение по лично желание. Следва да се има предвид, че ако това не е действителната воля на работещия, на по-късен етап ще бъде по-скоро невъзможно разобличаването на подвеждането и съответните книжа ще влязат в сила. До доказване на противното – подписът е положен доброволно, в знак на съгласие с написаното.

Ако е необходимо, отпечатай нашия тематичен флаер и го разпространи сред колегите в твоето предприятие (на формат A4, по възможност цветно, 2 бр. от флаера на всеки лист).

Какво ни прави различни?

Приятели и партньори