СЛЕДА –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– (Атила) – оригинален текст – бележки и контекст Винаги е толкова трудно да започна: ред първи – мъдри мисли – няма. В ямите бездънни изпадам Вяра – малко е останала – но пече се на скара, дъх на сяра в ада. Вдишвам и чак боли ме ребро. Върху къщи съборени – шарени блокчета бутафорни – стана кварталът ми „Слънчев бряг“¹ – но с метро². Няма бягство, няма власти – в Банско – няма страшно: ползвай лакти – между дюнери³ махмурлии работници и батки⁴. Сутрин – движа се между строежи; гледам да не ме уцели керемида; пазя душата си в мида; да не видя София Мордор – „Добре дошли, Милорд!“ Кой не би бил горд? Лев, деветдесет и девет⁵ щастие на билборд! – ама, че оборотен народ – по улиците в транс! До мене келеша влиза в казино, баба му влиза в аптека – шанс! Слаб е човекът като стане марионетка на няколко по-дебели човека – те на власт! Спускам се в лъскаво подземие – циферблати мерят тихото безвремие на заплати. Всички ставаме изделие вързано на възел – с двата края „алчност“ и „мързел“. Чудя ви се – чудите се как да преживеете, а пеете, че имате вили на Пиринеите – дано успеете! По това време в метрото – младеж се движи към работно място – корпорация на злото. Главата му е USB-порт⁶; мечтае да ти продаде комфорт; умът му пълен с данни; бачка и отчита по програми – мамин⁷! – после ще се хвали как те мами! Ежеминутно работно място – робско – разменяме деня си за удобство. Издигаме се в бляскавата мина с измити стъкла – денят ни започва и свършва с чиста дограма; в тонове студени, сиви – цели вселени скрити; въздишки в паузи за цигари и обедни почивки. Живи ли сте, каменни отливки? Някой в слушалките те пита: „Спиш ли?⁸“ И аз съм същият – честно – не се сърдете, колеги – често вадя хляб от подсладени екскременти. С единия си крак все още бачкам за системата, с другия крак пиша тоя трак – да ги еба! Обичам ги тия мъгливи бийтове на Трика – звукът им ми напомня с реалността ни да не свиквам. В мъгла от заблуди настъпих игла и – събуди ме – сега от кръв следа оставя стъпката за другите след мен... ... Сега от кръв следа оставя стъпката за другите след мен... ============================================================ ¹ препратка към безпринципното и некачествено презастрояване на известния черноморски курорт ² препратка към свързването с метро на периферния квартал „Надежда“ с центъра на столицата ³ типичен пример за евтина бърза храна ⁴ жаргонен израз за омускулен (и нагъл) млад мъж с материални възможности (или претенции за такива) ⁵ препратка към характерния маркетингов похват с цени от типа на 1,99 лв. ⁶ препратка към дигитализацията на труда и повсеместното внедряване на системи за електронен контрол на работещите ⁷ гальовен израз на неждност от родител (най-често майка), придобил подигравателно жаргонно значение ⁸ препратка към работата в call-центрове и други подобни, където се поддържа постоянна връзка с началниците - Песента е написана (и изпята) през 2018 г. от българския рапър Атила (Орлин Милчев), като отражение на мислите, които поражда в него една разходка от периферния столичен квартал „Надежда“ към центъра на София. Отличава се със силно критично отношение към съвременната маркетингова утопия, завладяла умовете и сърцата на редица млади хора, пристъпващи с амбициозен ентусиазъм към предстоящото „кариерно израстване“ и свързаните с това житейски постижения. „Успехът е да приемеш факта, че няма пълно щастие, и все пак да откриваш смисъл. Има една индустрия, която се опитва да ни убеди, че е важно да сме щастливи, да имаме бляскав живот – а това не е така. Важното е да намираме смисъл, да се борим“ – коментира разбиранията си Атила. - Благодарим ти, че споделяш с твои колеги и приятели! www.NFTINI.org