Защо ни е синдикат?
Да поговорим от „първо лице“
Аз съм Иван и работя в ... Работя на едно място. Казват, че от мен не зависи нищо. Имам началници, мениджъри, тийм лидери, ... които решават какво и как, а от мен се очаква да изпълнявам. Или казват друго – че аз „сам съм си шеф“ и ме натоварват да отговарям за всичко „от до“; все едно че работя за себе си и все едно те нямат нищо общо.
Да, но това не е точно моят бизнес. Това е техният бизнес и те отговарят за него. Аз само изпълнявам... или само се правя, че изпълнявам. Не притежавам техния бизнес – дори нямам реален глас в управлението му. (Нали няма да се убеждаваме, че системите за „обратна връзка“ в повечето компании работят?)