НФТИНИ

Национална федерация Техническа индустрия, Наука, Информатика
твоят синдикален инструмент

За достойни условия и заплащане на нощния труд

Национална кампания на КТ „Подкрепа“

Свали логото на Кампанията „За достойни условия и заплащане на нощния труд“ на КТ „Подкрепа“ в партньорство с БЛС, БАПЗГ и СФСМВР, и го разпространявай с всички сили навсякъде, където можеш. Нека заедно се преборим за достойнството на труда, полаган от нас и нашите колеги, близки и приятели нощем – когато за всички останали е време за отдих и възстановяване. Да кажем „НЕ!“ на унизителното заплащане от 0,25 лв. на час и „НЕ!“ на липсата на всякакви ограничения срещу този доказано вреден вид труд!

Прегледай видео-презентации за Кампанията на нашия Youtube канал. В тях разказваме по-важните аспекти на Кампанията – какво сме открили, какво сме направили, какви са резултатите.

Кампанията се осъществява в партньорство с Българския лекарски съюз, Българската асоциация по професионални здравни грижи и Синдикалната федерация на служителите в МВР.

Специални благодарности на Фондация „Фридрих Еберт“ – за оказаната подкрепа при осъществяване на дискусионните форуми на Кампанията. Специални благодарности и на Института за Свободни технологии LibTec – за техническото съдействие при създаването на този web-сайт.

Още за стартирането и развитието на Кампанията

Инициативата тръгва „отдолу-нагоре“ – от синдикални секции, чиито членове полагат нощен труд – съгласно основния принцип на синдикалното дело, изразяващ се в организираното представителство на гласа на хората на труда „отдолу-нагоре“.

НФТИНИ при КТ „Подкрепа“ осъществява посещения и преговори с ръководството на „Бунай“ АД в гр. Панагюрище и на „АББ-България“ ЕООД в гр. Раковски. И в двата случая ръководствата на съответните предприятия застъпват позиции, според които проблемите със заплащането и условията при полагане на нощен труд трябва да бъдат решени на национално (законодателно) ниво. Аргументът, че тези проблеми могат да бъдат обект на колективни трудови преговори, е игнориран; работодателите „спазват установените нормативни изисквания“. Подобен аргумент се противопоставя често, когато синдикалните организации включат в дневния ред на социалния диалог въпроса за повишаване стандартите на труда. Ниските равнища на установените минимални стандарти в българското трудово законодателство, съчетани със слабите гаранции за осъществяването на добросъвестен социален диалог, често се превръщат в мотив за отхвърлянето на предложения, насочени към подобряване условията на труд, продължителността на труда и неговото заплащане.

Поради системния му характер и общонационалното му значение, проблемът е включен в дневния ред на Изпълнителния съвет на НФТИНИ при КТ „Подкрепа“ и обсъден, и е взето решение да бъде внесен за разглеждане в Изпълнителния съвет, а в последствие и в Конфедеративния съвет на КТ „Подкрепа“. НФТИНИ в качеството си на водещ вносител, заедно с още две синдикални организации (Федерация на транспортните работници и Федерация „Хранителна и питейна промишленост“) защитава успешно позицията за необходимост от провеждането на Кампания „За достойни условия и заплащане на нощния труд“ в национален мащаб. Конфедеративният съвет приема единодушно предложението и възлага на вносителите да реализират кампанията, като Конфедерацията поема ангажимент да оказва логистична подкрепа.

Стратегически е решено кампанията да се проведе поетапно, като на преден план бъде изведен най-напред ниският размер на допълнителното заплащане на нощния труд, а след това – и лошите условия за полагане на нощен труд; двете последица от различните нормативни актове, уреждащи съответните групи от проблеми и определящи неадекватно ниски минимални стандарти.

  1. Заплащането е изведено на преден план по следните основни причини:
    1. унизителния му размер (0,25 лв. на час) и неспособността му да покрие дори разходите за транспорт до и от работното място, и продължителния период, в който то не е променяно – 12 години от последната му актуализация от 2006 г. (когато минималната работна заплата за страна е била 180 лв.);
    2. нормативното му уреждане в Наредбата за структура и организация на работната заплата, която се изменя и допълва с Постановление на Министерския съвет, инициативата за което може да бъде произведена и от социалните партньори в рамките на тристранното сътрудничество (Комисията по доходи и жизнено равнище при Националния съвет за тристранно сътрудничество; и обсъждане и решаване в самия Национален съвет за тристранно сътрудничество), което да доведе до възможно най-бърз процедурен резултат;
    3. отличава се с максимална обществена разпознаваемост, достатъчно притегателно е, удобно за прилагане във формата на обществена подписка и ангажира най-пряко възможно най-широки кръгове от потенциалните целеви групи на кампанията:
      • работници и служители, полагащи нощен труд,
      • членове на семействата на нощни работници и служители, и
      • представители на социални и здравни организации, движения и идеи;
    4. от проблема са засегнати значителни групи от работещи хора, част от които структурирани в добре организирани и обществено разпознаваеми професионални групи:
      • здравни работници,
      • работници в енергийния сектор,
      • индустриални работници;
      • работници в сферата на транспорта и съобщенията,
      • органи за бързо реагиране при бедствия и аварии,
      • военнослужещи и органи по охрана на обществения ред;
    5. още при обсъжданията през 2006 г. КТ „Подкрепа“ в лицето на избраните от Конфедеративния съвет да защитават позицията на работещите пред Националния съвет за тристранно сътрудничествоЗдравчо Здравчев (председател на НФТИНИ) и Любка Георгиева (тогава председател на СРС-Дупница) – застъпват искането минималното допълнително възнаграждение за нощен труд да бъде формулирано като процент от минималната работна заплата; което ще обезпечи автоматичното му индексиране с индексиране на минималната работна заплата; което предложение е отхвърлено от всички останали участници в обсъжданията и без никакви аргументи е наложен твърд размер от 0,25 лв.
  2. Условия за полагане на нощен труд (и последици от полагането му):
    1. системните нарушения, свързани с условията на полагане на нощен труд и неговото заплащане, за които НФТИНИ и други синдикални организации сигнализират многократно Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, често завършващи с неубедителни резултати от гледна точка на коректното и изчерпателно констатиране и санкциониране на допусканите нарушения;
    2. публикувания Доклад COM(2017)254 на Европейската комисия относно изпълнението от държавите членки на Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време и констатираните в този Доклад нарушения от страна на Република България досежно работното време (и в частност – досежно полагането на нощен труд);
    3. актуалните изследвания и научни публикации (в т.ч. на Световната здравна организация и Световната организация за изследване на рака при ООН) във връзка с вредното въздействие на нощния труд във физиологичен, здравен, психологически и социален план, сочещи повишен брой вредни фактори и сила на негативното им въздействие.

Горните предпоставки са обобщени във въвеждаща презентация, явяваща се основа на решението за организиране на Дискусионен форум по темата. Същият е осъществен с помощта на Фондация „Фридрих Еберт“ на 20.04.2018 г. в Гранд хотел „София“, с което стартира Кампанията. За първи път в публичното пространство са издигнати исканията на полагащите нощен труд хора за промяна на условията и заплащането на последния.

Рисковете за здравето и безопасността при полагане на нощен труд са развити научно и представени на публичните мероприятия във връзка с Кампанията от доц. д-р Катя Вангелова към НЦОЗА. Нощният труд в обобщение води (съгласно последни достижения на медицинската наука) до следните усложнеиня:

  • промени в циркадната система (доказани);
  • проблеми със съня (доказани);
  • ендокринни и метаболитни заболявания (доказани);
  • сърдечно-съдови заболявания (доказани);
  • злокачестветни заболявания (вероятни);
  • стомашно-чревни заболявания (доказани);
  • въздействие върху имунната система (вероятни);
  • репродуктивни проблеми (вероятни);
  • психологични проблеми (вероятни);
  • когнитивни проблеми (вероятни).

Психологическите измерения при полагане на нощен труд са развити научно и представени на публичните мероприятия във връзка с Кампанията от доц. д-р Славка Калчева към БАН. Като се вземат предвид направените изявления и допълнителни относими проучвания, може да се обобщи, че редовните нощни смени водят до трудности за работещите хора, за техните семейства, за работодателите и за обществото като цяло. Отсъствието на член от семейството в нощните часове нарушава семейното функциониране. Материалните средства не са достатъчна компенсация за липсата от къщи.

Димитър Манолов (президент на КТ „Подкрепа) се ангажира лично с Кампанията и е взето решение от името на Конфедерацията за Кампанията да отговаря Любка Георгиева (конфедерален секретар с ресор „Колективно договаряне, стачки, програми и проекти, синдикално обучение“).

В рамките на Кампанията е осъществен преглед на структурата на доходите на българските работници и служители. Икономическите показатели са развити научно и представени на публичните мероприятия във връзка с Кампанията от Ваня Григорова (икономически съветник към КТ „Подкрепа“). Като се вземат предвид направените изявления и допълнителни относими проучвания, може да се обобщи, че над 80% от българите получават месечни възнаграждения до 1'000 лв., като същевременно 0,5% от българите разпределят дивиденти в размер над 7 млрд. лв. годишно. Тенденцията е неравенствата да се увеличават и това задълбочава социалната алиенация в българското общество. По-конкретно, структура на доходността при българските работници и служители за 2017 г. (по данни на НАП) е следната:

  • месечен доход до 510 лв. (53,38% от работещите);
  • месечен доход до 1000 лв. (26,11% от работещите);
  • месечен доход до 2300 лв. (15,74% от работещите);
  • месечен доход до 4900 лв. (3,40% от работещите);
  • месечен доход над 4900 лв. (1,29% от работещите).

Едва до 20% от българските работници и служители заработват достатъчно, за да покрият своите и на семействата си нужди. Тъй като няма достоверни данни, на статистически принцип може да се предположи, че до 80% от полагащите нощет труд работници и служители са именно такива, които получават доход до и под 1'000 лв. Същевременно именно тези работници и служители са изложени на най-голямо здравно, социално и психологическо натоварване; и именно те в най-голяма степен се нуждат от здравни, социални и психологически услуги – което натоварва в допълнителна степен здравната система и държавното обществено осигуряване. Независимо от това, заработката от положения нощен труд за една година не е достатъчна да покрие разходите дори за един ден обещетение поради временна неработоспособност.

Във връзка с горното трябва да се отбележи и абсурдната по своята същност данъчна и осигурителна система в Република България, чиято тежест практически се съсредоточава именно върху най-бедните работници и служители, от които бива събирана преимуществена част от държавния бюджет. Отсътвието на необлагаем минимум, съчетано с „плосък“ данък, минимални осигурителни „прагове“ и максимални осигурителни „тавани“ води до това нискодоходните слоеве от населението да понасят най-голямата тежест на данъчната и осигурителната система.

Стартирана е online и offline подписка с искане допълнителното възнаграждение да бъде увеличено до не по-малко от 0,5% от Минималната работна заплата за страната за всеки отработен час нощен труд, към която са приложени и подробни мотиви в смисъла на изложените по-горе предпоставки за стартиране на Кампанията.

Пресконференцията предизвиква няколко публични обсъждания на проблема – част от които отразени от масмедиите (радио и телевизионни канали, печатни издания и новинарски web-сайтове).

Отчитайки придобилата публичен характер дейност от Кампанията, организаторите се обръщат към ключови засегнати групи от полагащи нощен труд хора, сред които членовете на Медицинска федерация при КТ „Подкрепа“ и техния председател д-р Камен Данов – като засегната страна и като трансмисия към Българския лекарски съюз и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи; и членовете на Синдикалната федерация на служителите в МВР и техния председател Васил Попов – също като засегната страна и като трансмисия към Министерството на вътрешните работи и Министерството на финансите (последното във връзка с бюджетните обвързаности на Фонд „Работна заплата“ в бюджетната сфера).

Първоначалното локализиране на проблема в областта на индустрията, транспорта, здравеопазването и охраната на обществения ред обхваща в следващия етап от Кампанията всичките икономически дейности, в които се полага нощен труд.

Убеждавайки се в широкия обществен отзвук и значимост на Кампанията, организаторите се обръщат към Фондация „Фридрих Еберт“ – като обществено известен и социално разпознаваем поддръжник на социално значими каузи – която оказва подкрепа за организирането на Дискусионен форум, на който са поканени за научни изказвания водещи специалисти в областта на проблемите, свързани с нощния труд. Цитираните изказвания надграждат разгледаните по-горе предпоставки и осигуряват необходимата научна база за формулиране конкретните искания на работещите хора във връзка с нощния труд.

Ръководителите на партниращите организации (КТ „Подкрепа“, БЛС“, БАПЗГ, СФСМВР) потвърждават в своите изказвания и в специално подписано Споразумение своята решимост да отстояват принципните искания, издигнати в кампанията, като застанат зад тях със съвместни действия.

Дискусионният форум е документиран с видео-заснемане, като отделните изказвания са обособени във видео-представяния и предоставени за публично ползване. Създаден е youtube-канал за свободен достъп до видео-файловете, online-формуляр за подписване на петицията и facebook-страница за по-нататъшно разпространение на съобщения и формиране на общност около тях. Въпреки усилията на водещите федерации, Кампанията е лишена от поддръжката на web-сайт – което се отбелязва от водещи експерти в областта на маркетинга като съществен пропуск.

Навлизането в летния период налага необходимост в рамките на Кампанията да бъде предизвикана нова информационна вълна – към началото на деловия период, след масовите годишни отпуски. Ефектът от вълната е отчетлив: за изключително кратък период са реализирани хиляди преглеждания на видео-файловете с презентаци и изказвания, харесвания, споделяния и ангажирания в социалните мрежи. Подписката е попълнена от близо 100'000 съмишленици.

Съгласно подписаното Споразумение между партниращите организации, КТ „Подкрепа“ подготвя и внася конкретни Предложения за изменение и допълнение на относимото трудово законодателство ведно с мотиви към тях за разглеждане от Комисията по доходи и жизнено равнище при Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Отделно от горното, КТ „Подкрепа“ внася Официално запитване в Министерството на труда и социалната политика относно съответствието на българското трудово законодателство с разпоредбите на Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време, във връзка с констатираните в Доклад COM(2017)254 относно изпълнението от държавите членки.

Създадена е визуална идентичност на Кампанията – на участниците в преговорите са раздадени бели тениски със син надпис „НОЩНИЯТ ТРУД Е ЕВТИН АД“, които са носени на някои от публичните изяви и заседания за обсъждане предложенията по Кампанията. Изготвен е и дизайн за отпечатване на значка с лого в бял, син и червен цвят със същия слоган, но финансиране за финализиране на инициативата не е отпуснато. Логото е ползвано за оформяне визуалната идентичност на facebook-страницата на Кампанията и приемът му е повече от добър.

Лого на Кампанията „За достойни условия и заплащане на нощния труд“

В рамките на кампанията са приложени ключови медийни канали и способи за активизиране на общественото внимание и за достигане до възможно най-широка аудитория, за което значителен принос има Биляна Върбанова (медиен експерт при КТ „Подкрепа“). Това, в допълнение към дадените пресконференции и организираните кръгли маси позволява придаване на национален характер на кампанията (доколкото е възможно в условията на оскъдни ресурси и значително забавяне в логистичното обезпечаване на процесите).

Широкото отразяване на Кампанията от различни по своя характер и медийна политика източници (в т.ч. и „контра“ публикации като „Нощният труд може да е ад на едно или друго място, но в никакъв случай не е евтин“ от 02.11.2018 г. на д-р Теодор Дечев (експерт при АИКБ) с обширни и откровено неистинни твърдения – като напр. позоваване на колективни трудови договори, чието действие е изтекло далеч назад в годините); разкриват голямата обществена значимост на Кампанията и обществения интерес към нейните цели.

В рамките на Комисията по доходи и жизнено равнище предложението на КТ „Подкрепа“ е гледано на три поредни заседания. В отговор на оспорвания от страна на национално представителните работодателски организации е представено експресно европейско изследване, осъществено от Веселин Митов (международен секретар) и Веселина Старчева (главен експерт в Международния отдел на КТ „Подкрепа“) за полагането и заплащането на нощния труд в европейските страни (от което е видно, че предложенията на КТ „Подкрепа“ са в унисон с най-широко разпространените тенденции в Европа).

  • в Белгия полагането на нощен труд се урежда в рамките на колективното договаряне и чрез национални споразумения, с отчитане на индекса на потребителските цени, като средният размер на минималното допълнително възнаграждение за нощен труд е 50% от основната работна заплата;
  • във Великобритания полагането на нощен труд се урежда в рамките на индивидуалното договаряне, като се отчитат редица здравни ограничения;
  • в Италия полагането на нощен труд се урежда със закон и минималният размер на минималното допълнително възнаграждение за нощен труд е 10% от основната работна заплата;
  • в Ирландия полагането на нощен труд се урежда със закон, като се отчитат редица здравни ограничения;
  • в Испания полагането на нощен труд се урежда в рамките на колективното договаряне, като средният размер на минималното допълнително възнаграждение за нощен труд е 25-30% от основната работна заплата;
  • в Кипър полагането на нощен труд се урежда със секторни споразумения, като средният размер на минималното допълнително възнаграждение за нощен труд е 15-20% от основната работна заплата;
  • в Латвия полагането на нощен труд се урежда със закон, като минималното допълнително възнаграждение за нощен труд е 50% от основната работна заплата;
  • в Литва полагането на нощен труд се урежда със закон, като минималното допълнително възнаграждение за нощен труд е 50% от основната работна заплата;
  • в Лихтенщайн полагането на нощен труд се урежда със закон, като минималното допълнително възнаграждение за нощен труд е 25% от основната работна заплата и е наложена обичайната практика да се предоставя удължена почивка;
  • в Малта полагането на нощен труд се урежда в рамките на колективното договаряне, като средният размер на минималното допълнително възнаграждение за нощен труд е 25% от основната работна заплата;
  • в Норвегия полагането на нощен труд се урежда със секторни споразумения, като се предоставя удължена почивка, допълнително възнаграждение и разместване на смени и длъжности с цел редуциране количеството положен нощен труд;
  • в Полша полагането на нощен труд се урежда със закон, като минималното допълнително възнаграждение за нощен труд е 20% от минималната работна заплата за страната;
  • в Португалия полагането на нощен труд се урежда със закон, като минималното допълнително възнаграждение за нощен труд е 25% от основната работна заплата;
  • в Румъния полагането на нощен труд се урежда със закон, като минималното допълнително възнаграждение за нощен труд е 30% от основната работна заплата;
  • в Сан Марино полагането на нощен труд се урежда със закон, като минималното допълнително възнаграждение за нощен труд е 25% от основната работна заплата (или 50% при полагане на извънреден труд);
  • в Словакия полагането на нощен труд се урежда със закон, като минималното допълнително възнаграждение за нощен труд е 40% от основната работна заплата (или 50% при полагане на рисков труд);
  • в Сърбия полагането на нощен труд се урежда със закон, като минималното допълнително възнаграждение за нощен труд е 26% от основната работна заплата;
  • в Турция полагането на нощен труд се урежда със закон, като се предоставя удължена почивка;
  • във Франция полагането на нощен труд се урежда със закон, като се предоставя удължена почивка, а в рамките на индивидуалното и колективното договаряне, и чрез секторни споразумения могат да се предоставят допълнителни придобивки;
  • във Финландия полагането на нощен труд се урежда в рамките на колективното договаряне и чрез секторни споразумения, като се предоставя удължена почивка и допълнително възнаграждение;
  • в Хърватия полагането на нощен труд се урежда със закон, като се предоставя допълнително възнаграждение, а в рамките на индивидуалното и колективното договаряне могат да се предоставят допълнителни придобивки;
  • в Черна гора полагането на нощен труд се урежда с национални споразумения, като средният размер на минималното допълнително възнаграждение за нощен труд е 40% от основната работна заплата;
  • в Чехия полагането на нощен труд се урежда със закон, като, минималното допълнително възнаграждение за нощен труд е 10% от основната работна заплата (или 20% в публичния сектор);
  • в Швеция полагането на нощен труд се урежда със закон, като е ограничено до технологично непрекъсваеми дейности.

От прегледа на горните данни се установява, че преобладаващата практика в Европа (и в частност – в ЕС) е определянето (най-често със закон) на минимално допълнително възнаграждение за нощен труд като процент от основната работна заплата. В този смисъл може да се твърди, че поставените цели на Кампанията са напълно в съответствие с преобладаващите европейски практики.

Конфедерацията на независимите синдикати в България изразява становище, че на този етап не може да се произнесе дали подкрепя Кампанията и ако „да“ – в какъв вид; и изразява становище, че предложението на КТ „Подкрепа“ не би следвало да се разглежда на този етап, а на по-късен, съвместно с предложения на КНСБ по други въпроси.

Внесено е алтернативно предложение минималното допълнително възнаграждение за нощен труд, изразено като процент, да бъде обвързано с основната почасова работна заплата (вместо с минималната такава, обявена за страната – като отговор на основни възражения от страна на работодателските организации, които се противопоставят (без аргументи) срещу обвързване на допълнителните плащания с минималната работна заплата).

Срещу никое от предложенията на КТ „Подкрепа“ и мотивите към тях не са изнесени аргументи, но въпреки това предложенията са оставени без подкрепа и без предлагането на насрещни варианти. Министерството на труда и социалната политика цитира получено от Министерството на финансите становище (ограничаващо се до изчисляването на необходимите суми за покриване на исканото увеличение в бюджетния сектор).

Министерството на труда и социалната политика колебливо предлага индексиране на минималното допълнително възнаграждение за нощен труд в порядъка на 0,70-0,80 лв. на отработен час нощен труд (което е пропорционално на увеличението на минималната работна заплата от 180 на 510 лв.). Предложението е отхвърлено от КТ „Подкрепа“ поради принципни съображения – настоява се за обвързване (било с минималната работна заплата, било с основната работна заплата) като процентна величина, която да доведе до автоматично индексиране, успоредно на увеличаване размера на възнагражденията.

От Министерството на труда и социалната политика се получава отговор и на Официалното запитване относно съответствието на българското трудово законодателство с разпоредбите на Директива 2003/88/ЕО – в което са допуснати очевидни непълноти и несъответствия. Това провокира КТ „Подкрепа“ да отправи Повторно уточняващо запитване с посочени в него конкретни нормативни текстове и съображения – на което отговор все още не е получен. Последният – в зависимост от неговото съдържание – ще определи следващите стъпки на КТ „Подкрепа“ във връзка с отстояване достойните условия и заплащане на нощния труд.

Предвид установените научни факти и широко разпространени практики в европейските държави, организаторите на Кампанията идентефицират необходимост не само за нейното продължаване в посока привеждане условията и заплащането на нощния труд в България на достойни равнища, но така също – задълбочаване на интервенциите и обхващане на редица системно свързани с нощния труд проблеми, сред които:

  • въведените в българското трудово законодателство през 2004 г. (в предприсъединителния към ЕС период) системи за сумирано изчисляване на работното време (с обхват всички дейности и производства, референтни периоди до 6 месеца и работни седмици до 56 часа и междуседмични почивки от 24 часа – в противоречие с Директива 2003/88/ЕО), довели до увеличено натоварване на работещите хора (в т.ч. при полагането нощен труд) и същевременно до намаляване на трудовите им възнаграждения;
  • въведеното в българското данъчно и осигурително законодателство като „антикризисни мерки“ през 2007 г. отменяне на необлагаемия подоходен минимум, съчетан с „плоско“ подоходно облагане и „таван“ на осигурителните вноски (което концентрира събираемостта на приходната част на бюджета преди всичко върху нискодоходните слоеве от населението, увеличаващ застрашително социалните неравенства и разслояване на обществото, и декапитализиращ здравната и осигурителната система на страната).

Междувременно художникът-карикатурист Николай Бебенов рисува протестни плакати с карикатури в подкрепа на Кампанията, засягайки някои от ключовите послания на партниращите организации.

Карикатура за ускореното остаряване при полагане на нощен труд

Единодушно сред членовете на КТ „Подкрепа“ и сред множество експерти в областта на маркетинга Кампанията „За достойни условия и заплащане на нощния труд“ се определя като пример за последователна, задълбочена и добре обмислена интервенция, логично предизвикала широкия си обществен отзвук. Въпреки, че Кампанията все още не е приключила и очакваните от нея резултати все още не са постигнати, може да се каже, че в контекста на оскъдните организационни и медийни ресурси е избран много подходящ подход с висок потенциал за предизвикване на положителни промени.

Подкрепете нашите усилия!

Кажи си мнението!

  • Как оценяваш новия сайт на НФТИНИ?

  • Членуваш ли в синдикат?

Партньори на НФТИНИ: