СИНДИКАТ
„Желаем среща с управителя.“ „За какво да предам?“ – пита секретарката. „Ние сме синдикат,“ – стремиш се да запазиш хладнокръвие. – „И желаем да започнем социален диалог с ръководството на фирмата.“ Секретарката е стъписана. Предава по телефона, изчаква няколко секунди и ви отваря да влезете. „Заповядайте!“ – усещаш, че е притеснена от случващото се. Управителят ви посреща в офиса си, предлага секретарката да ви донесе кафе и вода, и сядате около заседателната маса. Разказваш накратко за синдиката и за това, че желаете да започнете социален диалог. Представяш се като председател на организацията и представяш твоите съветници. Управителят е видимо объркан. Опитва се да разбере кой и какво стои зад вас, имате ли нещо общо с конкурентни фирми, какви са исканията ви, какво е това „социален диалог“. След това заявява, че днешната среща е „опознавателна“ и не можете да продължите с конкретни преговорни въпроси – за която цел предлага да се срещнете следващата седмица. Приемате. На срещата следващата седмица обаче вместо управителя за фирмата се явява HR-ката, придружавана от една от секретарките на Ръководния отдел. Двете заявяват, че управителят е ангажиран и е определено те двете да водят социалния диалог със синдикатите. Твоите съветници те гледат въпросително: Какво правим при това положение?
