СИНДИКАТ
„А...“ – запъва се колегата до теб – „Синдикат?“ Повтаряш въпроса си и вече си сигурен, че този път си разбран правилно какво питаш. Гласът на колегата става по-твърд и ясен: „Имаме.“ След няколко минути мълчание, някак „помежду другото“, колегата ти казва да слезете долу, за да си вземете кафе и нещо за хапване. От гласа му усещаш, че изобщо не става дума за кафето и хапването. „Насам!“ – отклонява те от най-прекия път за барчето и те насочва към една странична врата. Озовавате се в един сравнително тесен коридор с фирмени информационни табла по стените. Посочва ти едно от таблата. С едри букви отгоре е написано „Стани синдикален член!“. Колегата хвърля поглед напред и назад, за да се увери, че никой не ви гледа в момента. С рязко движение откъсва едно от листчетата на таблото и го пъха в джоба на ризатата ти. Бутва те напред и продължавате към барчето. Повече никой от двама ви не повдига въпроса. Явно има някаква причина да е предпазлив. Унесен в работата, се сещаш за листчето едва вкъщи, когато го напипваш в джоба си. Изваждаш го и поглеждаш:
Листчето от колегата
„Значи все пак имаме синдикат!“. Осъзнаваш, че има някаква причина за тази крайна предпазливост на колегата по синдикалния въпрос. Май във фирмата не долюбват много-много синдикатите... И колегата ти е дал ясен сигнал да внимаваш. Въвеждаш посочения адрес в браузъра и отваряш старомоден синкав сайт, който ти предлага да се впишеш като синдикален член. Разцъкваш сайта – изглежда пълен с доста информация за синдикатите и за проблемите, по които работят. „Твоят синдикален инструмент“ – четеш слогана и разбираш, че зад всичко това стои значителна експертиза и опит. Ще последваш ли поканата за вписване като синдикален член?
