СИНДИКАТ
„Незаконно е да не ти дадат ваучерите.“ „Била съм болна един ден и ми отразяха целия месец!“ – оплаква се чистачката, почти разплакана. „Незаконно е. Ела в „Човешки ресурси“ да видим какво става.“ Отивате в отдела – забелязваш как чистачката се страхува и те пуска да минеш пред нея. „Здравейте, с какво можем да бъдем полезни?“ – питат любезно служителките. „Тази госпожа“ – започваш да обясняваш, – „не е получила своите ваучери за храна, които ѝ се полагат за миналия месец.“ „Момент да проверя...“ – служителката цъка в компютъра, замисля се и отговаря: „Ами да! Била е болничен миналия месец. Затова няма право на ваучери.“ „Не сте прави.“ – оспорваш. „Не е вярно, такава е практиката.“ „Вижте, колега, не знам каква е „практиката“ – казваш твърдо, „но предлагам да я коригираме. Консултирали сме се вече и с адвокат. Ако до края на работния ден госпожата не си получи ваучерите, ще има дело.“ „Ама моля ви се...“ Не изслушвате обясненията – кимваш на чистачката и си излизате. „Ама как го измисли това с адвоката!“ – киска се чистачката, видимо щастлива, че някой я е нарекъл „госпожа“. „Обади ми се, когато ти преведат парите.“ – казваш и я оставяш, тъй като разправията с колегите те притеснява много и искаш да ѝ обърнеш внимание. След около час получаваш SMS с благодарност, че ваучерите са платени.
