СИНДИКАТ
Решаваш, че е най-добре да потърсиш общото в позициите на отделните звена, вместо да ги подкрепяш безпринципно. Заставаш отстрани на една маса, поравно отдалечена от двата лагера и следиш мълчаливо какво се случва. Поддръжниците на Звено 'A' започват да нападат все по-остро поддръжниците на Звена 'B' и 'C', които от своя страна не им остават длъжни. Вземаш думата и доста отчетливо заявяваш, че трябва да се атакуват идеи, а не личности. Всички са стъписани. „Кой е този?“ – чуваш да питат някои. Може би засрамен, настоящият лидер на общността подава оставка. На негово място веднага е предложен друг. Той също бива отречен с невероятни обвинения и от едната, и от другата страна. Пак вземаш думата и усещаш как залата стихва. Явно предишното ти изказване ги е впечатлило и сега се интересуват каква позиция ще заемеш. Напомняш отново, че съревнованието трябва да е между идеи, а не между личности; че всеки може да бъде успешен синдикален лидер, ако работи за изпълнението на конструктивни идеи в интерес на работещите. Чуваш плахи ръкопляскания. Продължаваш да говориш за общото между позициите на Звено 'A' и тези на Звена 'B' и 'C'. Чуваш възгласи на подкрепа: „Прав е човекът!“ Една от колегите (не можеш да определиш от кое звено е, защото и тя стои някак по-отстрани) се изправя до трибуната, посочва те и обявава силно: „Аз предлагам този човек да изберем за лидер!“ – и се обръща към залата. – „Засрамете се! Стига сме се карали за глупости!“ Чуваш още одобрителни възгледи. И осъзнаваш, че си предложен за следващ синдикален лидер. Ще приемеш ли номинацията?
