СИНДИКАТ
„А...“ – запъва се твоят колега – „Синдикат?“ Повтаряш предложението си и вече си сигурен, че този път си разбран правилно. Гласът на колегата става по-твърд и ясен: „Какво смяташ да правиш?“ Не си сигурен как да отговориш... След няколко минути мълчание признаваш, че не си сигурен как точно трябва да станат нещата, но искаш да се организирате и да защитите правата си. Разпалваш се за бонусите и други проблеми във фирмата, които отдавна не ти дават спокойствие. В един момент колегата те прекъсва: „Участвам!“ – дава ти да разбереш, че е съгласен да направите организация. Веднага звъни на още един колега от Развойния отдел, на когото имате доверие и го пита дали вече си е тръгнал от работа. „Тъкмо излизам от офиса“ – чуваш гласа му от телефона – „и мислех да се прибирам.“ След няколко минути вече е на масата на вашето първо синдикално събрание. Поръчвате по още една бира и постепенно се изправяте пред следващия въпрос: Кой ще ни бъде лидер? Споглеждате се и сякаш всеки предлага някой от другите двама. „Ти!“ – посочват те в един момент и двамата. „Но аз съм най-новият!“ „Да, но идеята е твоя!“ – отговаря единият. „Ние толкова години не сме посмели да го направим!“ – допълва другият. „Ти си човекът!“ – сякаш ги чуваш да казват в един глас. Ще приемеш ли номинацията?
