СИНДИКАТ
„Това е възмутително!“ – мислиш си ти и решаваш, че ще работиш срещу всеки опит инженерите да бъдат противопоставяни на поточните работници. Всички са част от синдикалната общност и не може да се делят на фракции. Свикваш общо събрание и надълго и нашироко разказваш как и едните, и другите по своему са необходими на фирмата и ти не желаеш да бъдеш лидер на организация, в която няма място за някои от тях. По-късно чуваш, че речта ти била слушана през включен телефон и от някои от по-ниските нива на мениджмънта на фирмата, и думите ти са били коментирани с възхищение в Ръководния отдел (където вече разполагаш с няколко тайни капии, които ти донасят информация). Възлагаш на инженерите да работят съвместно с поточните работници за решаването на конкретни производствени проблеми, които са общи за работещите във фирмата. Това принуждава синдикалните членове поне за момент да оставят настрана враждите си и да преследват съвместно зададените цели. Виждаш как като деца се увличат в работата и постепенно противоречията остават без основа за по-нататъшни ескалации. Някои закъснели изблици на враждебност все по-лесно се разпознават от общността като неприемливи и хората сами започват да неутрализират всеки опит за съсловно заклеймяване. Най-после хората ти разбират, че трябва да бъдат заедно, за да имат истинско влияние във фирмата.
