СИНДИКАТ
Страхуваш се „да отвориш вратата“ за всякакви колеги, които може да не споделят целите на синдикалната организация или дори да се окажат предатели, но си даваш сметка, че това в един момент е неизбежно да се случи. И сега, когато наброявате стотина членове, този момент е настъпил. „Без една по-открита кампания сред работещите във фирмата“ – обосноваваш се пред твоите хора, – „няма да продължим да се развиваме и няма да получим достъп до нови ценни съмишленици. Наша първостепенна задача е да ги разпознаем и да ги привлечем на наша страна.“ Разпространяваш инструкции сред твоите хора да привличат към синдикално членство преди всичко добрите работници, които са уважавани от своите колеги и не са некомпрометирани по някакъв начин. Разбира се, нито ти, нито който и да било от хората ти може да гарантира точността на подобна преценка, но вашата сплотеност и целенасоченост до голяма степен спомага да се ориентирате. Резултатите, макар и бавно, идват при вас – прониквате и в отделите, където до момента не сте имали симпатизанти; към общността се присъединяват дори няколко от секретарките на Ръководния отдел, което (разбира се) запазвате в дълбока тайна. Сега погледите отново се насочват към теб: Каква следваща стъпка ще предложиш да направи твоята организация?
