СИНДИКАТ
Секретарката на управителя ви въвежда в заседателната зала, предлага кафе и вода, и моли да се представите, за да предаде на управителя кой е дошъл за преговорите. Записва имената и позициите ви, и се изгубва в коридорите на Ръководния отдел. След десетина минути се появява и управителят – все така усмихнат и небрежен. „Здравейте!“ – ръкува се с всеки един от вас. – „Радвам се да се видим!“ Сяда от другата страна на масата, а от двете му страни се нареждат главният юрисконсулт, шефката на Отдел „Човешки ресурси“ и няколко колежки от счетоводството. „Доколкото разбирам“ – започва внимателно управителят, – „сред нас има външно лице... от Федерация Национална...“ Поправяш управителя с точното наименование на НФТИНИ и посочваш юриста, който кимва, почти без да откъсва поглед от компютъра си. „Боя се, че не можем да преговаряме в този формат.“ – управителят заявява, че законът не позволява външни лица да присъстват на преговорите, тъй като ще бъдат обсъждани въпроси, които са фирмена тайна. Вашият юрист обяснява, че той е синдикален деец и същевременно адвокат; че и двете му качества го задължават да пази тайната на преговорите, а качеството му на синдикален деец му дава законово право да присъства на преговорите. Цитира няколко закона, директиви и конвенции. Главният юрисконсулт е на противоположното мнение – за което цитира други закони, регламенти и вътрешни политики на фирмата. Така или иначе, дават да се разбере, че преговори не може да има в присъствието на външни лица.
