България продължава да е с най-ниска МРЗ в ЕС
По данни на Eurostat, нашата страна продължава да води класациите за най-ниска минимална работна заплата в ЕС – едва €332 бруто. Отчита се устойчив темп на нарастване, но българите продължават да са сред първенците по работещи за минимална заплата.
По данни на Eurostat, от 27-те страни-членки на ЕС общо 21 имат национални правила за минималната работна заплата (изключение правят Австрия, Дания, Италия, Кипър, Финландия и Швеция). Националните правила определят минималните допустими равнища на трудовите възнаграждения. 21-те страни-членки с такива национални правила се разпределят в 3 групи: с минимална работна заплата до €700, до €1'500 и над €1'500 (като се отчита брутният разход за трудови възнаграждения, с включени всичките дължими данъчни и осигурителни отчисления – вкл. тези „за сметка на Работодателя“).
България попада в първата група и оглавява класацията с най-ниската минимална работна заплата в ЕС – €332 месечно; следвана от Унгария (€442), Румъния (€458), Латвия (€500), Хърватия (€563), Чехия (€579), Естония (€584), Полша (€614), Словакия (€623) и Литва (€642) – страни от Централна и Източна Европа, бивши части от Съветския блок. В тази група попадат и кандидастващи страни като Албания (€243) и Турция (€393).
Втората група обхваща страни-членки, разположени преимуществено в южните територии на Съюза – Гърция (€758), Португалия (€776), Малта (€785), Словения (€1'024) и Испания (€1'108). Ако беше европейска страна, в тази група би попаднала и САЩ (€1'024).
Третата група обхваща преимуществено по-старите страни-членки, разположени в Западна и Северна Европа – Франция (€1'555), Германия (€1'614), Белгия (€1'626), Нидерландия (€1'685), Ирландия (€1'724) и страната с най-висока минимална работна заплата в Съюза – Люксембург (€2'202).
Независимо от най-ниските равнища на заплащане в България, следва да се отбележи, че нашата страна се нарежда сред тези с най-висок среден годишен темп на нарастване на минималната работна заплата, считано от 2011 г. насам. Сред страните-членки България (+10,4%) е предхождана единствено от Румъния (+11,3%) и Литва (+10,7%). По-умерен среден годишен темп на нарастване се наблюдава в Естония (+7,7%), Словакия (+7,0%) и Чехия (+6,1%), а най-консервативен – в Ирландия (+1,7%), Малта (+1,7%), Холандия (+1,7%), Франция (+1,3%) и Белгия (+1,4%). Единствената страна-членка с отрицателен средногодишен темп е Гърция (-1,3%).
Следва да се отбележи и отношението между минималната работна заплата и средната такава за съответната държава. Това разкрива степента на разслояване на трудовите доходи в страните-членки. Най-хоризонтално е разпределянето на доходите във Франция (66%), следвано от това в Португалия (64%), Словения (62%) и Румъния (61%). Към средните стойности се ориентират България (59%), Унгария (58%), Люксембург (57%), Полша (57%), Холандия (57%), Ирландия (53%), Германия (52%), Словакия (52%), Гърция (51%), Белгия (50%) и Литва (50%). По-значителни разслоения се наблюдават в Чехия (49%), Хърватия (49%), Латвия (49%), Испания (44%), Малта (43%) и Естония (42%).
Следва да се отбележи и делът на работещите в страните-членки, които получават трудови възнаграждения в размер до 105% от минимална работна заплата за съответната държава. С най-много работещи за минимална заплата се открояват Словения (15,2%), България (14,1%), Румъния (13,3%), Полша (12,1%) и Франция (11,6%). Най-малък брой нископлатени работещи има в Испания (0,8%), Белгия (0,9%) и Малта (1,8%).
