Съкращаване на IT-персонал: дали? колко? защо?
България все още стои по-скоро встрани от масовите съкращавания на персонал в сферата на информационните технологии и услуги: съотношението между цената на труда, неговото качество и предлаганата инфраструктура продължава да е в полза на българската IT-индустрия.
Въпреки, че IT-индустрията генерира значителна добавена стойност (в България е почти еднозначен шампион по доходност на работещите) и осигурява заетост на огромен брой служители, бленуванията за „непрекъснат растеж“ остават нереалистични – периодичните сътресения са неизбежни дори при такава индустрия. По данни на Financial Times, съкращенията на персонал в 138 от най-големите IT-компании в света продължават: през 2023 г. са освободени 236 хил. компютърни специалисти (според специализирания посредник за намиране на работа TrueUp броят им достига до 428 хил.). Индексът на съкращенията в сектора Layoffs.fyi сочи освобождаването на 34 хил. служители (според TrueUp – 45 хил.) само от януари 2024 г. За сравнение – през цялата 2022 г. са съкратени едва 154 хил. служители от мултинационални IT-компании, които междувременно са продължавали с ударното наемане на други служители. Следва да се отбележи, че тези неблагоприятни тенденции към настоящия момент се отразяват по-скоро опосредствано на трудовия пазар в България: равнищата на заплащане на труда в сферата на информационните технологии и услуги продължават да са конкурентни предвид качеството и мотивацията на работещите и предлаганата техническа инфраструктура.
Според едни наблюдатели причина за неблагоприятните световни тенденции са технологиите за „изкуствен интелект“, чиято напредваща индустриализация позволява все по-успешно заместване на по-ниските нива от човешки „кодери“, „тестери“, „комуникатори“ и „органайзери“ с алгоритми. Независимо, че статистическите езикови модели са известни на математиката още от средата на XX в., днес са налице необходимите за тяхното прилагане значителни изчислителни мощности – и това позволява на компютърни специалисти с по-комплексни познания да повишат значително своята производителност, като поверяват на такива технологии някои от по-тривиалните, но трудоемки и времеемки дейности, изпълнявани досега от хора. Аналогични процеси са протекли напр. при появата на компютри, масовото привикване към писане с клавиатура и пускането на технологии „от звук към текст“ – отпаднала е необходимостта от многобройните по онова време стенографи, машинописци и преписвачи; при появата на автоматични телефонни централи и съвременни телекомуникационни технологии – отпаднала е необходимостта от многобройните по онова време телефонисти и електро-механици. Аналогични процеси са протекли и по-рано – при появата на механичните тъкачни станове, товаро-подемните и изкопни машини, и пр.
Други наблюдатели изтъкват като причина за рязкото редуциране на персонал в IT-компаниите свръх-наемането на такъв персонал по време на пандемичната Covid-19 криза, когато нуждите от технологични решения в контекста на т.нар. „социална дистанция“ нарастнаха рязко. Принципно известни технологични решения, които дотогава навлизаха бавно и колебливо в обществения живот, изведнъж станаха жизнено необходими веднага; и множество IT-компании се ориентираха ударно към тяхното изграждане, внедряване и поддържане. Това наложи кризисно наемане на допълнителен персонал, способен в кратки срокове да осигури необходимите допълнителни продукти и услуги. Въпреки, че след пандемичната криза тези продукти и услуги продължават да се използват активно, необходимостта от тяхното скоростно развиване вече не стои на дневен ред и логично – компаниите започнаха да се ориентират към минимизиране на своите разходи за персонал и респективно към увеличаване на печалбите от вече изградените и действащи продукти и услуги.
Независимо от краткосрочните тенденции обаче, следва отново да си припомним по-стари случаи с появата на нови технологии, „уволнили“ множество работещи – тъкачи, миньори, машинописци, телефонисти: никоя от тези технологии не е довела до отпадане на заетостта въобще – а до появата на нови професии, изискващи по-съвременна и по-висока квалификация; или по-специално отношение към личните и обществените нужди.
Приложението на технологии за „изкуствен интелект“ при автоматизацията на рутинни и повтарящи се задачи в сферата на информационните технологии и услуги е очевидно. Инсталирането на софтуер, настройването на машини и мрежи, обработката на типизирани заявки, обслужването на стандартизирани процедури и пр. могат да бъдат поверени на алгоритми и това ще стане веднага, когато прилагането на такива алгоритми стане по-евтино за IT-компаниите от плащането на заплати за човешки труд; освен ако този човешки труд не е по-ефективен и по-изгоден за IT-компаниите.
Очевидно е и друго: човешкият труд при осъществяването на тривиални задачи, които не изискват някакво специално майсторство, прозорливост, комплексно разбиране или лично отношение, няма как да бъде по-ефективен от статистическите езикови модели, способни напр. да обработят за минути няколко хиляди тома специализирана медицинска литература. Следователно – в близко бъдеще можем да продължим да очакваме съкращения на персонал в сферата на информационните технологии и услуги – и тези съкращения ще бъдат съсредоточени в по-ниския сегмент от програмисти, настройчици, тестери, органайзери, комуникатори с клиенти – които прилагат по-скоро механично дадените им протоколи за техническо изпълнение на съответните задачи.
Пред такива хора се откриват два пътя – и колкото по-рано и проактивно се ориентират към тях, толкова по-успешно ще пристъпят напред: или 1) да започнат да увеличават своята квалификация в IT-сферата, като придобият способност да изпълняват възможно най-нетривиални и неподдаващи се на алгоритмизация задачи; или 2) да започнат своето плавно извеждане от IT-сферата към други дейности, където тяхното лично човешко присъствие (а защо не ведно с оставени настрана техни други таланти и копнежи) ще се цени в по-голяма степен при настъпващите икономически промени. Първият подход е подходящ за хора, които действително имат отношение към информационните технологии и могат да дадат своя иновативен принос. Вторият е подходящ за всички останали, които са попаднали в тази сфера по-скоро заради престижа и очакваните високи доходи.
Във връзка с горното и не на последно място трябва със съжаление да отбележим склонността на много от колегите в сферата на информационните технологии и услуги да неглижират своя житейски път, личностно развитие и отношения с близките; заслепени от екрана на един свят без емоции и душевност, те не само пропускат да видят звездите над главите ни и да вдъхнат утринния вятър, но пропускат да си дадат сметка, че между два „спринта“ човек трябва да остави за известно време електрониката настрани, помнейки, че той самият не е електроника.
И в това е най-голямата му сила!
