Обратен тест на Тюринг
Няколко технологии за „изкуствен интелект“ в своеобразен „Обратен тест на Тюринг“ демонстрираха нарастващата способност на машините да разпознават наличието на жив човек срещу тях. Споделяме анимационната екранизация на експеримента на Тор Кнабе, разработчик на технологии за виртуална реалност.
Тестът на Тюринг, предложен през 1950 г. от изтъкнатия британски математик Алън Тюринг, се изразява в способността на човек да разпознае, че срещу него стои машина, а не друг човек. Тестът представлява „експериментална игра на имитация“, насочена към оценяване способността на една програма да поддържа поведение, неразличимо от това на човек. Тестът намира все по-широко приложение при изследването на чат-ботове, виртуални и добавени реалности, игрови и учебни симулации, а след време се очаква да се приложи и по отношение на реалистични хуманоидни роботи. Макар до момента да не са докладвани официално случаи, в които технология за „изкуствен интелект“ да е преминала успешно такъв тест, сред изследователите се разпространяват немалко очаквания, че GPT-4 е близо до регистрирането на първия доказан успех.
В настоящия експеримент пет прочути исторически личности от различни епохи се оказват заедно в общо купе на влак, пътуващ към... Накрая ще разберем накъде :) Всяка от тези исторически личности представлява симулация на някоя от известните технологии за „изкуствен интелект“, заредена с данни за съответната личност: симулация на Аристотел от GPT-4 Turbo; симулация на Моцарт от Claude-3 Opus; симулация на Леонардо д' Винчи от Llama 3; симулация на Клеопатра от Gemini Pro; симулация на Чингис хан от... всъщност тази историческа личност в експеримента не е симулирана от технология за „изкуствен интелект“, а от реален човек – разработчика на технологии за виртуална реалност Тор Кнабе, който е автор на експеримента. За никоя от технологиите за „изкуствен интелект“ обаче не е известно кой е реалният човек. Задачата е да го разкрие в хода на разговора. Именно в това се изразява т.нар. „Обратен тест на Тюринг“, в който се изпитват способностите на машина да разпознае дали отсреща стои друга машина или реален човек.
В хода на краткия разговор, който е проведен, всяка от технологиите за „изкуствен интелект“ задава въпрос, свързан с личността, симулирана от някоя от другите технологии (или от реалния човек?). Установява се, че отговорите, генерирани от технологии за „изкуствен интелект“, представляват дълги и тромави разсъждения относно изкуството, науката и управлението, произтичащи от наличните бази с данни за съответната симулирана личност – които разсъждения е трудно да се вместят в представите ни за спонтанна човешка реч.
Изследването е проведено чрез пускане в действие на цитираните по-горе технологии за „изкуствен интелект“, които са заредени с данни за съответните симулирани исторически личности и са инструктирани за начина, по който трябва да протече експериментът. Последвали са разговори във вид на текстови съобщения, където изказванията на човека са въведени ръчно. Технологиите за „изкуствен интелект“ почти еднозначно са разпознали емоционалния подход на човека, чиито отговори не са базирани на статистическо извличане от масивите с данни за съответната симулирана личност, а произтичат от нещо друго. За постигането на по-голяма публичност, протеклият разговор е екранизиран от екипа на Тор Кнабе:
От видеото оставаме с впечатление, че технологиите за „изкуствен интелект“ надмогват човека, който се опитва „да скрие“ това, че е човек. Проведеният експеримент обаче не дава достатъчно сериозни статистически основания да приемем, че това наистина е постигнато – още повече, че проведеният експеримент не отговаря на редица научно-изследователски изисквания, за да придобие академична стойност. Нещо повече – самият тест на Тюринг невинаги може да се разглежда като точен показател за интелигентност; той е разработен и предложен като експеримент, а не като абсолютна мярка за интелектуална и познавателна способност у човек или машина. Но независимо от това, следва да се постави с цялата му сериозност въпросът за способността да бъде различавано реалното от не-реалното и действителното от симулативното. В противен случай рискуваме да се окажем в действителност, в която никой не може със сигурност да определи кое е истина и кое – не. Пътят в такава ситуация към значителни измами, вкл. на политическо и стратегическо ниво, би се оказал напълно отворен; а с мащабите на днешните технологии подобно „отваряне“ може да бъде фатално за цивилизацията. Примери като Cambridge Analytica добре илюстрират това. И ако тогава бяха подведени определени популации от гласоподаватели, що ли остава ако бъдат по подобен начин подведени цели държавни правителства, управленски бордове на финансови фондове или командни щабове на ядрени арсенали?
За пълнота – технологиите за „изкуствен интелект“ представляват статистически езикови модели, за които математиката разсъждава още от средата на XX в. Те включват способност за анализ на средата (най-често подбрани бази с данни, но също постъпваща информация от различни сензори) и за предприемане на базата на този анализ на целенасочени действия, увеличаващи възможностите за постигане на определена цел. Особен сегмент на технологиите за „изкуствен интелект“ е т.нар. генеративен „изкуствен интелект“, където машината създава свои, несъществували преди това, текстове, изображения, музика или дори видео-произведения. На този фон въпросът за тестовете на Тюринг и за Обратните тестове на Тюринг придобива нова сила и актуалност.
