СИНДИКАТ
Събираш хората си на общо събрание и разпалено обясняваш, че най-силното оръжие на синдикатите е стачката. Разгледал си няколко ръководства за водене на стачки от сайта на НФТИНИ и накратко разясняваш каква е процедурата. Твоят заряд се предава на колегите и те започват да шумят възбудено, докато те слушат. „А за какво ни е да спазваме процедура?“ – пита една колега, която отскоро се е присъединила към вас и се отличава с дързък и невъздържан характер. – „Хайде още тази нощ да затворим производството и да им покажем!“ Виждаш високо вдигнатия юмрук на колегата, който оформя в неприличен знак под одобрителните възгласи на останалите. „Да затворим!“ „Да затворим производството!“ „Никаква процедура!“ ... Опитваш се да обясниш, че трябва да се подготвите; че ако не спазвате процедурата, може да отговаряте за незаконна стачка... „Кой ще отговаря, бе?“ „Като му турим кепенците и закъса с изпълнението на поръчките, ще ни моли да пуснем производството!“ Смях. Никой вече не те слуша. Още същата вечер цялата производствена база е облепена със стачни плакати и тези от стотината членуващи колеги, които са нощна смяна, спират своите машини. Във фирмата настава паника. На другия ден спират и дневните смени. Тези от тях, които членуват в синдикалната организация. Сутринта, едва дошъл на работа (на стачка), те викат да се явиш незабавно в Ръководния отдел. „Дисциплинарното уволнение Ви е най-малкият проблем.“ – върти пръст управителят, видимо бесен от стачката. – „За този бунт, за тази незаконна стачка ще Ви държа отговорен до дупка! Свободен сте!“ От „Човешки ресурси“ ти връчват заповед за уволнение и охранителите те извеждат от производствената база, без дори да ти позволят да събереш личните си вещи. Никой от синдикалната организация не се застъпва за теб. Никой. След няколко месеца от доверени колеги (които се страхуват някой да не види, че се срещат с теб) с горчивина научаваш, че синдикална организация вече няма във фирмата. И нашата игра приключва тук. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – няма по-силно синдикално оръжие от стачката, но това оръжие изисква много внимателна подготовка, много добре организирани и мотивирани стачкуващи, и много добре преценен момент. В противен случай оръжието се обръща срещу нас и в един миг разрушава всичко, което сме съградили с толкова много труд.
