СИНДИКАТ
„Разбира се – усмихна се тя и чаровните ѝ трапчинки отново се оформиха, – заплата за Вашата позиция е 3'000 лв. чисто! За нас е удоволствие да се присъедините към нашия млад, динамичен и амбициозен екип!“ Служителката от „Човешки ресурси“ ти поднесе някакви листове, ти положи подписа си на посочените места и без да откъсваш поглед от приветливата усмивката, реши, че ще намериш случай да я поканиш на кафе. Нека само да се ориентираш в работата. Инженер II ниво, директно в Развойния отдел на фирмата. Фирма с близо 1'500 души персонал, които отговарят за 3 цеха с поточни линии, произвеждащи електронни компоненти. Една от малкото фирми в България, които поддържат собствено развойно-внедрителско звено. Доста по-добре от първата ти работа (веднага след университета), когато те юркаха да монтираш климатици и други глупости, въпреки обещанието, че ще бъдеш „мениджър проекти“. Разнасянето на пици и листовки в студентските години, както и чертането на курсови проекти срещу заплащане за по-изостаналите колеги в университета изобщо няма да го споменаваме. Тук обаче, в новата работа, нещата наистина изглеждаха сериозни.
Изглеждаха.
Докато не си видя фиша с първата работна заплата един месец по-късно: 1'600 лв.! „А къде са останалите пари до 3'000?“ – чу се да питаш почти на глас, въпреки, че HR-ката я нямаше и само компютърът пред теб рендваше някакви чертежи. Нещо те излъгаха с парите! Зачете се в договорите, правилата, заповедите... Голяма бумащина! Оказа се, че заплатата е само 1'600 лв., а останалото било бонус – каквото и да означава това! Бонус „Лоялност“ до 700 лв. месечно (но ти си нов и все още не можеш да го получаваш); и Бонус „Продуктивност“ до 700 лв. месечно (но ти пак си нов, тепърва навлизаш в нещата и няма как да им изкараш исканата продуктивност – дори да си счупиш краката от работа). Глупости! Разбира се, ако не беше Татяна и ипотечният кредит, още в този момент щеше да им кажеш да вървят на майната си. Но не! Криза е и дори с твоето образование в момента е трудно. И какво правим сега?
