СИНДИКАТ
„Това „извънредно отчетно-изборно събрание“ е пълна глупост“ – казваш на най-доверените ти колеги. – „Бързо да организираме истинско, легитимно общо събрание!“ Веднага съставяте покана за свикване на истинско общо събрание на синдикалната организация, в която (както е по устав) насрочвате дата за след две седмици, обявявате дневния ред, уведомявате централата на НФТИНИ и като доказателство за твоята инициатива се подписваш върху поканата. „Истинско събрание срещу неистинско събрание!“ – мислиш си ти и се прибираш вкъщи, доволен от навременната реакция. После ще свържеш „две и две“ и ще си дадеш по-ясна сметка защо нелегитимното събрание се е провело именно в заседателната зала на Ръководния отдел. Много просто – защото е организирано от ръководството на фирмата, с цел да подмени ръководството на синдикалната организация и да я превземе „отвътре“. Разбираш, че на скалъпената сбирка част от членовете са били „измамени“ и „принудени“ да участват в събрание, на което са представени редица твои „нарушения“ и е искано твоето изключване от организацията. Под диктовката на управителя това е било направено и е избрано „ново синдикално ръководство“, напълно зависимо от мениджмънта на фирмата. Чисто юридически тези действия са нищожни (нямат никаква стойност), но сред твоите синдикални членове е всят голям смут. И без друго зле координираната маса от хора става още по-дезинтегрирана, настъпва хаос и пълен разпад. Репутацията ти е срината – повечето дори не вярват, че продължаваш да си лидер и на твоето „истинско“ събрание почти никой не се явява – почти никой не е разбрал защо се провежда събрание, след като вече е проведено събрание. Постепенно разбираш, че със своята наивност си проспал задушаването на твоята общност. И нашата игра приключва тук. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – стартирането на процедури, когато уж идентични процедури вече са стартирани и предварително обмислени и подготвени, не може да компенсира пропуснатата подготовка и в повечето случаи е твърде късно.
