СИНДИКАТ
След няколко секунди отново чуваш гласа на председателя: „За съжаление юристът е на дело по това време, а аз съм на заседание в Министерството на труда. Няма как да реагираме на момента, без никаква предварителна подготовка!“ Но в оставащите няколко минути преди заседанието ти дава подробни и ясни указания как да се противопоставиш на нелегитимното отчетно-изборно събрание: задължително да се явиш на него; по възможност с колкото се може повече стабилни синдикалисти; да настояваш да не се провежда; да настояваш позициите ти да бъдат вписани в протокола; да изискаш подписано копие от протокола; да напишеш възражения в протокола... и още много други съвети, които не запомняш съвсем докрай. Но запомняш, че дори само присъствието ти ще разколебае онези синдикални членове, които вероятно са измамени или принудени да участват в нелегитимното събрание. След разговора се втурваш да звъниш на по-доверените си колеги, събираш „ударен отряд“ и когато вече е време за провеждане на събранието, се явявате в Ръководния отдел. На рецепцията обаче този път няма секретарка, а вратите са заключени – нито една от магнитните карти, с които се придвижвате из сградата, не ги отключва. Няма никаква охрана, никой не влиза и не излиза, никой не отговаря на позвъняванията ви. Просто заключено и толкоз. Звъниш на председателя на НФТИНИ за съвет, но той вероятно вече е на заседанието в Министерството и не ти отговаря. Постепенно ентусиазмът на твоя „ударен отряд“ се охлажда и се разотивате. На другия ден се оказва, че скалъпена сбирка все пак била проведена (неизвестно кога и къде), част от членовете са били „измамени“ и „принудени“ да участват в събрание, на което са представени редица твои „нарушения“ и е искано твоето изключване от организацията. Под диктовката на управителя това е било направено и е избрано „ново синдикално ръководство“, напълно зависимо от мениджмънта на фирмата. Чисто юридически тези действия са нищожни (нямат никаква стойност), но сред твоите синдикални членове е всят голям смут. И без друго недостатъчно координираната маса от хора става още по-дезинтегрирана, настъпва хаос и пълен разпад. Репутацията ти е срината – повечето дори не вярват, че продължаваш да си лидер. Вече дори не можеш да събереш хора за провеждането на общо събрание. Постепенно разбираш, че с недостатъчните усилия да укрепиш организацията си допуснал задушаването на твоята общност. И нашата игра приключва тук. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – полагането на системни усилия за интегриране на синдикалните членове чрез информация и координация се отблагодарява на по-късен етап, когато е необходимо да се разсеят определени съмнения и всички да се ориентират по един или по друг начин.
