СИНДИКАТ
Решаваш, че си прекалено нов във фирмата, за да бъдеш синдикален лидер. Обявяваш, че си правиш отвод и под неодобрителните възгласи си сядаш. „Ти си много по-достоен от другите!“ – казва със съжаление колегата, която току що те беше предложила за лидер. – „Но ти си решаваш!“ Предлага се друг кандидат и след кратки дебати е избран за нов лидер на организацията. Чуваш го да говори някакви не много свързани и подредени неща, но вече не те интересува. Част от работещите са разочаровани и с тихи ругатни напускат ресторанта. Другите продължават да говорят някакви неща и накрая също се разотиват един по един. Тръгваш си и ти, изпълнен с тягостно усещане. На другия ден разбираш, че разправията се е пренесла и във фирмата. Колегите ти продължават да се обвиняват едни други за какво ли не, като това започва да пречи и на работата. Повече никой не те кани на събрания. „Може би са разочаровани от мен?“ – чудиш се и звъниш в НФТИНИ (твоята синдикална федерация), за да разбереш какво става. От там любезен колега те изслушва, пита те за коя фирма става въпрос и като чува наименованието, те прекъсва: „Тази организация се разцепи, хората се изпокараха помежду си и се разпаднаха. Вече нямаме организация там. Може би ако ти искаш да създадеш нова организация?...“ Затваряш телефона. Не искаш да слушаш. Единственото, което чуваш в момента, е, че си участвал участвал в задушаването на твоята общност и не си направил нищо срещу това. Разбираш, че нашата синдикална игра няма как да продължи след подобно решение. Защото отказът ти да се бориш, включително като лидер, е отказ да играеш такава игра. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – докато ние се съмняваме в нашите лидерски способности, някой друг (независимо от способностите му) заема позицията и повежда нещата незнайно нанякъде. Желаем ти от все сърце никога да не се отказваш така в истинския живот!
