СИНДИКАТ
„Управителят няма как да не знае дали в собствената му фирма има синдикати!“ – мислиш си. Отиваш в Ръководния отдел и секретарката в приемната те пита за какво става въпрос. Предава по вътрешния телефон и те настанява да изчакаш в една от заседателните зали, заградени със стъклени стени и щори, и с голяма маса в средата. На тези маси понякога заседават и инженерите от Развойния отдел, когато представят на ръководството някое ново технологично решение. Но ти още не си участвал в такива срещи. След петнадесетина минути отново се появява секретарката: управителят искал да знае дали ти членуваш в синдикат. Поясняваш, че не си в никакъв синдикат и дори не знаеш дали съществува такъв във фирмата; и искаш контакт със синдикатите, ако във фирмата има такива. Секретарката се изгубва отново в коридорите на Ръководния отдел. След малко се появява управителят – стегнат бизнес човек с работно сако и небрежно изтъркани дънки, говорещ развален български. Поздравявате се и сядате. Питаш за синдикатите. Той потвърждава, че преди време имало някаква такава организация във фирмата, но не направили нищо съществено и работещите не искали да членуват при тях. Предлага ти, ако имаш проблеми, да се обръщаш директно към него – и той ще има грижата. Разказваш му за проблема с бонусите. Той е видимо изненадан; обещава, че ще проучи случая. Разделяте се с дружеско стискане на ръка и потупване по рамото. Следващия месец отново получаваш фиш с 1'600 лв. заплата – може би проблемът все още не е разгледан и решен. Но заедно с фиша получаваш още един лист, на който пише Заповед за уволнение. И нашата игра приключва тук. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – управителите обикновено не обичат синдикатите и не обичат работещи, които членуват в синдикати или се интересуват от синдикати. Защото синдикатите са организираният глас на работещите – често в противовес на интересите на управителите.
