СИНДИКАТ
„Това е възмутително!“ – мислиш си ти и решаваш, че поточните работници, които се противопоставят на инженерите, трябва да бъдат изхвърлени от организацията. „Трябва да е ясно кои са интелигентните и образованите хора!“ – мислиш си. – „Не може някакви полу грамотни скотове да изнудват мозъците на фирмата!“ Противопоставени на добре организираните инженери, поточните работници се оказват в немилост. Водено от теб, малцинството от консолидирани инженери излива цялото си пренебрежение срещу „паплачта“ от обикновени работници и всички, които са подкрепили идеята за обособяване на поточните работници в независима общност, са изключени от организацията. Настава тишина. Дори останалата част от поточните работници, които досега не са изявявали позиция, един по един си тръгват. В организацията остават предимно инженери, при това – не всички – било защото не всички споделят идеята за изгонване на поточните работници, било защото вече няма отчетлив дразнител, който да ги консолидира. Общността (доколкото остатъците от това, което е било преди броженията може да се нарече „общност“) вече не изразява силна позиция и във фирмата все по-малко се чува за вас, а още по-малко – за вашите действия в защита на работещите. След още няколко месеца вече дори не можеш да събереш хора за провеждането на общо събрание. Постепенно разбираш, че си станал свидетел на разрушаването на твоята общност и не само не си се противопоставил, но дори си спомогнал за това. И нашата игра приключва тук. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – заемането на страна в един безпринципен спор без съмнение прави безпринципни и нас самите. Нещо повече – такова заемане на страна ожесточава противопоставянето и води до пълно унищожение.
