СИНДИКАТ
Страхуваш се „да отвориш вратата“ за всякакви колеги, които може да не споделят целите на синдикалната организация или дори да се окажат предатели. „Прикритата кампания само между доверени колеги“ – мислиш си, – „ще ни спести редица усложнения.“ Обзет от конспиративни сценарии, разпространяваш инструкции сред хората си да бъдат много внимателни в това кого канят в организацията и въобще пред кого споменават за съществуването на синдиката и за своето членство в него. Резултатът от това е, че почти не се присъединяват нови членове, а сред вече присъединените започва да настава униние. Осъзнаваш грешката си и предлагаш да продължите с открита кампания – но семената на страха вече са дали плод и колегите отказват да правят каквото и да било за тази кампания. Организацията се раздира от съмнения и страхове, и скоро дори забелязваш отлив на членове. В един момент си даваш сметка, че никой не поставя никакви синдикални въпроси. След още няколко месеца вече дори не можеш да събереш хора за провеждането на общо събрание. Постепенно разбираш, че си станал свидетел на задушаването на твоята общност и не си направил нищо срещу това. И нашата игра приключва тук. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – заемането на колеблива позиция за проблемите на организацията (вътрешни и външни) води до ерозия, общностният живот зацикля в недоверие и интриги, и лишена от ясни насоки за развитие, много скоро организацията просто спира да съществува.
