СИНДИКАТ
Усетил паниката у ръководството на фирмата, бавно и натъртено изброяваш: „Ние знаем, че с едночасовата предупредителна стачка точно в този момент ви нанесохме щети за близо милион. Знаем, че няма как да ни търсите каквато и да било отговорност за това. И не на последно място – знаем, че с една безсрочна ефективна стачка ще фалираме фирмата. Това може да не се случи, ако изпълните нашите стачни искания. Но сега да не се отклоняваме от дневния ред – да се върнем на критичните и непрекъсваемите дейности!“ Изясняваш, че дейността на фирмата не е от категорията на критично важните и непрекъсваемите дейности – следователно като критично важни и непрекъсваеми могат да се определят единствено дейностите на охраната и тези на звеното за пожарна и аварийна безопасност. Останалите ще стачкуват до изпълнение на стачните искания. Отклоняваш предложенията да търсите компромис и след подписването на Споразумението за критично важните непрекъсваеми дейности си тръгваш. Вечерта отново телефонът те събужда някъде след полунощ.
