СИНДИКАТ
Независимо, че за събирането на подписка не е необходимо разрешение от ръководството, преките началници започват да обикалят по производствените звена и да лъжат работещите, че подписката е незаконна; и всеки подписал Стачната декларация ще бъде уволнен, ако се опита да участва в „незаконна стачка“. Също така лъжат, че събраните подписи са има-няма 200-300 и никога няма да достигнат повече от половината работещи. По-изявените синдикални дейци се подиграват на преките началници (чуваш, че някъде отзад в складовете дори се е стигнало до шамаросване), но много колеги са объркани и притеснени. „Това е нормално.“ – обясняват от централата на НФТИНИ – „От ръководството на фирмата ще правят всичко възможно, за да обезверяват хората и да не допуснат ефективна стачка. Трябва непременно да опровергаете лъжите!“ Разбираш, че няма никаква полза от събраните автентични и напълно законни 829 подписа, ако хората се разединят и не пристъпят към действителна стачка. Но как да стигнеш до всички? Отпечатваш прокламация и я поставяш на синдикалното табло, но то е в един от страничните коридори на огромната производствена база – и почти никой не го вижда. Обикаляш трескаво звената и поточните линии, но не успяваш да надприказваш преките началници. На другия ден хората ти са все по-разколебани, а някои дори не искат да говорят с теб. Някои от по-верните те издебват насаме, за да не види някой, че говорите – и ти задават наивни въпроси, от които разбираш, че страхът и неразбирането са победили.
