СИНДИКАТ
Управителят отказва да разбере, че законът го задължава да преговаря и срещу себе си има преговарящи, а не просто негови работници. „Не мога да приема това!“ – капки пот избиват по челото му. – „Не можете да ми налагате да преговарям.“ Обясняваш, че законът му налага това и ще трябва да преговаря, независимо дали му харесва. Управителят отново започва да твърди, че той еднолично управлява и решава какво да се случва във фирмата. Обяснявате му, че такова поведение влошава работната среда и не е изключено да му се търси отговорност за нарушаване на закона; както и за това, че някои от най-способните колеги вече напускат фирмата, за да търсят по-добри работни места. „Като не им харесва, да напускат!“ Изправяш се рязко и питаш: „Защо управителят не вземе да напусне, след като очевидно не управлява добре?“ „Не ви плащам, за да ми държите тон!“ – сопва се управителят и напуска залата. Очевидно преговорите за днес са приключили. На другия ден идваш на работа, но картата ти за отваряне на турникетите не работи. Пробваш пак, не работи. Искаш помощ от охраната. Той звъни вътре. Казва ти да изчакаш малко – „Ей сега госпожата ще дойде.“ „Коя госпожа ще идва, аз съм на работа!“ „Изчакайте отстрани, за да не пречите на влизащите!“ След малко идва твоята HR-ка заедно с една колега от Отдел „Човешки ресурси“ и един от юрисконсултите. „Какво става?“ „А имахме такова голямо доверие във Вас, колега!“ Подават ти да подпишеш лист, на който отгоре пише Заповед за уволнение. „Ако не подпишете“ – обяснява с видимо удоволствие и надменност HR-ката, – „ще ви връчим заповедта „при отказ“ с двама свидетели.“ С това нашата игра приключва. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – съгласието някой друг да диктува състава на вашия преговорен екип и да отстранява неговите членове е съгласие този някой да контролира преговорите и в крайна сметка да направи с тях каквото си поиска.
