СИНДИКАТ
Няколко доброволци броят вдигнатите ръце и се оказва, че предложението лидерът да носи цялата власт е с един глас повече от останалите предложения. Твоят глас се оказа решаващ. Едни ръкопляскат, а други освиркват. Така или иначе, общността те натоварва с цялата власт и отсега нататък ти носиш цялата отговорност за всичко. „Това са глупости!“ – чуваш провикването на някакъв непознат колега от дъното на залата, който гневно напуска ресторанта. Събранието продължава със следващите гласувания. Обсъждате проблемите във фирмата и как да ги атакувате. Вземате редица решения относно вътрешната организация, тактиката, членския внос. Накрая събранието се разпуска и се разотивате. С горчивина откриваш, че колегата, с когото обикновено пътувате към дома, си е отишъл и ще трябва да пътуваш сам. На другия ден си мислиш, че всичко е по старому, но откриваш, че между теб и колегите се е образувала някаква дистанция. Опитваш се да се държиш ведро и да се шегуваш, но усещаш, че нещата не са наред. Когато вашата синдикална организация започва да предявява разни претенции към ръководството на фирмата, забелязваш как всички колеги започват да се дърпат назад и никой не иска да участва в срещите. „Ти си лидерът!“ „На теб сме гласували доверие!“ Постепенно усещаш как си затънал в синдикалните задължения и никой не ти помага с нищо. В един момент се чувстваш изчерпан – бърнаут ли е, не знаеш – но просто нямаш идеи как да продължиш напред. И нямаш сили да продължиш. Хвърляш папките на едно от следващите събрания и се отказваш. Всички стоят като попарени и събранието не успява да продължи с каквито и да било идеи за по-нататък. Отлагате, за да организирате следващо събрание, на което да изберете нов лидер. Никой обаче не организира каквото и да било следващо събрание. След няколко месеца осъзнаваш, че вече никой не мисли и не се занимава с организацията – тя просто се е разпаднала. И нашата игра приключва тук. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – поемането на цялата отговорност и нагърбването с всички задачи почти винаги довежда до претоварване на едни и пълно изключване на другите. И това без изключения води до умъртвяване на общите работи.
