СИНДИКАТ
„В момента не мога да се занимавам с теб, извинявай!“ „Ама, отрязаха ми ваучерите за целия месец.“ „Казах ти, зает съм, не мога да ти обърна внимание!“ Не можеш да огрееш навсякъде. Докато двама инженери си вадят червата един на друг, не можеш да се занимаваш с някакви ваучери за има-няма стотина лева. Обзет от грижи по разправиите между колегите, скоро забравяш за незначителния проблем на чистачката. Но тя очевидно не е забравила за теб. Започва да се носи мълва из фирмата, че ти не си добър синдикален лидер – не те е грижа за проблемите на работещите и се държиш грубо с тях. Чуваш дори слухове, че си искал пари от чистачката, за да ѝ свършиш работа. Опитваш се да обясниш нещата, но никой не желае да те слуша. Междуособиците вземат такъв връх, че скоро всичко става неуправляемо и организацията започва да се тресе из основи. Накрая разбираш, че е свикано извънредно отчетно-изборно събрание и се иска оставката ти. Разбираш, че са те сготвили. „Любимците“ от Звено 'A' имат „умен и красив“ кандидат за нов синдикален лидер, когото с доста арогантна и очевидно манипулативна кампания налагат на твое място. Вече като обикновен синдикален член, продължаваш да следиш развитието на организацията и забелязваш, че тя вече не изразява силна позиция и във фирмата все по-малко се чува за вас, а още по-малко – за вашите действия в защита на работещите. След още няколко месеца вече дори не те викат на общи събрания. Постепенно разбираш, че си станал свидетел на задушаването на твоята общност и не си успял да се противопоставиш на това. И нашата игра приключва тук. Благодарим за отделеното внимание и ти пожелаваме „На добър път!“. Да си признаем, изпитваме известно съжаление, че не пожела да заемеш твърда позиция в подкрепа на малкия човек, но какво пък – обичта към общността и застъпването за тези до нас не е дейност по вкуса на всеки човек! Бихме те поздравили с доста звучни псувни, но играта не е маркирана (18+) и затова спираме дотук. Сърдечни поздрави и всичко най-добро!
