СИНДИКАТ
Един ден за пореден път се намесваш в спор между колеги, които си отправят страшни обвинения. Единият заплашва, че ще натопи другия пред управителя за някаква дребна служебна грешка; и понеже не му било за първи път, щели да му ритнат трудовата книжка. Понеже и двамата са способни инженери от Развойния отдел, опитваш да охладиш страстите и да ги накараш да се разберат. Напомняш отново, че съревнованието трябва да е между идеи, а не между личности. В този момент някой те потупва леко по рамото и се обръщаш. Чистачката на етажа те гледа уплашено и пита: „Ти ли си шефът на синдикатите?“ Малко ти е странно да те наричат „шеф“, но кимваш положително. „Не ми дават ваучера.“ – започва да ти обяснява чистачката и в обърканото многословие разбираш, че миналия месец била болна и отсъствала от работа един ден; представила болничен лист; върнали ѝ го, защото личният лекар не бил попълнил правилно данните; и сега отказват да ѝ дадат ваучери за храна за миналия месец. Макар да става дума за съвсем дребна сума, знаеш, че е подобен отказ е незаконен – ваучери за храна се дължат на целия персонал без изключения. Но същевременно съобразяваш, че разправията между двамата инженери е много по-съществена (може да изгубите способен колега) – не можеш да си позволиш да се занимаваш с всяко дребнотемие във фирмата. Но чистачката те гледа с почти разплакани очи. Ще отидеш ли с чистачката в „Човешки ресурси“, за да се заемеш и с този случай? Или ще я отпратиш, за да се съсредоточиш върху по-важните проблеми на фирмата?
