СИНДИКАТ
„Разбира се!“ – сякаш те облекчава от стокилограмов товар. – „Ако това е скъпо за Вас, можем да Ви предложим по-щадящо решение.“ Натиска някакъв бутон на стационарния телефон до себе си и докато те разпитва разсеяно за новата ти фирма, в офиса се явява секретарката. Носи фактурата и ти подава да подпишеш твоя консултантски договор. Вече със съвсем приемлив хонорар. Следват уточняващи въпроси. Секретарката те извежда от офиса на професионалиста на и те отвежда в друг офис, по-малък и с няколко бюра, на едно от които е специалистът, специализиран тъкмо в казуси като твоя. Специалистът преглежда папката с документите ти, задава ти въпроси като че отмята по чеклист и двамата съставяте план за работа. Започвате да пишете писма, искания, заявления, жалби... От „Човешки ресурси“ не закъсняват отговорите, в които се изтъква, че с въвличането на външни хора в казуса си нарушил фирмената поверителност; че си подписал трудов договор и трябва да го изпълняваш; че бонусите във фирмата са съгласно утвърдените вътрешни правила; че това е в съответствие със законодателството на Република България и Европейския съюз; че е съобразено с бизнес-политиките на фирмата-майка; че... Още куп аргументи от вас към тях, от тях към вас, от вас към тях... В един прекрасен ден, изнервен от бумащината, в която си затънал, получаваш поредните книжа, а на един от листовете пише Заповед за уволнение. Специалистът смотолява някакви глупости в свое оправдание, от които единствено става ясно, че „е изпълнил качествено и в срок договореното съдействие“. А професионалистът изобщо отказва да те приеме, защото не си негов клиент. И нашата игра приключва тук. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – дори да си сътрудничим с истински професионалист, не можем да разчитаме по никакъв начин на тяхното съдействие, ако не сме в състояние да платим добре за тяхната работа.
