СИНДИКАТ
Стачкуващите колеги са в паника, защото е започнал локаут – от съседни конкурентни заводи са докарали други работници, които да застанат на поточните линии на мястото на стачкуващите работници и да спасят производството. „Това е незаконно!“ – крещиш, докато, изхвърчаш от вкъщи с мръсна газ към производствената база. На портала те спират охранители – част от които дори не са от вашата охранителна фирма. Опитваш да влезеш от някой от страничните входове, но всички подстъпи към производствената база са завардени. Виждаш върволица от автобуси, брандирани с емблемите на съседни конкурентни фирми, които извозват заместващите работници. Още същата нощ Стачният комитет пише жалба, която на сутринта внасяш в Инспекцията по труда – но се оказва, че „няма кой да придвижи жалбата, защото инспекторите са болни“. За няколко дни локаутът, колкото и да е незаконен, удушава стачката – фирмата успява да завърши експедицията към своите ключови клиенти, а твоите хора, обезверени, един по един спират да стачкуват и запретват ръкави на поточните линии. След още няколко дни вече няма и помен от стачката. След още няколко дни от „Човешки ресурси“ ти връчват заповед за уволнение и охранителите те извеждат от производствената база, без дори да ти позволят да събереш личните си вещи. Никой от синдикалната организация не се застъпва за теб. Никой. След няколко месеца от доверени колеги (които се страхуват някой да не види, че се срещат с теб) с горчивина научаваш, че синдикална организация вече няма във фирмата. И нашата игра приключва тук. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – крайното противопоставяне и неотстъпчивост в повечето случаи не води до нищо конструктивно; дори най-силното оръжие на синдикатите – стачката – в такива случаи се обръща срещу нас и в един миг разрушава всичко, което сме съградили с толкова много труд.
