СИНДИКАТ
Разбираш, че за да ти отправят подобно предложение, от „Човешки ресурси“ са притиснати доста неприятно от ангажирания професионалист. Разбираш и това, че те така или иначе нямат много варианти – примката е на врата им и ако не приемеш техните смешни подаяния, ще трябва да развържат по-щедро кесията. А ако ли не – твоите роднини и приятели и без това са ги захапали качествено, просто ще довършат своето. „Нито стъпка назад – до пълна победа!“ – мислиш си и се чудиш дали да не завишиш малко мизата – за назидание, че не подходиха към теб коректно от самото начало. Твоята HR-ка е видимо ужасена от позицията ти. Започва да бърка думите, нервно прелиства документите и едва не си разлива кафето. Все пак се сдържа пред теб, но когато си излязъл, буквално е плакала – така ти донася един колега, който случайно се оказал на етажа в този момент и видял сценката през отворената врата. Така или иначе, камъкът е хвърлен. И пръските от неговото падане не закъсняват. Само че това, което си пропуснал да съобразиш, е, че тези пръски не може да не засегнат и теб. Колкото и силно „да си ги заклещил“, подценяваш ресурсите на работодателя, осигуряващ заплатите на близо 1'500 работници, просто да те смачка. И той не пропуска да го направи. Докато все още решението по твоя въпрос се бави, получаваш поредния фиш със заплата 1'600 лв. Но заедно с фиша получаваш още един лист, на който пише Заповед за уволнение. И нашата игра приключва тук. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – крайното противопоставяне и неотстъпчивост почти никога не води до конструктивен резултат.
