Признаха проблемите на Сумираното изчисляване
Икономическият и социален съвет прие Становище „Проблеми при прилагането на системата за сумирано изчисляване на работното време“ – безпрецедентно признание за отклоненията на България от Директива 2003/88/ЕО.
Икономическият и социален съвет на Република България (в състава на който влизат на паритетен принцип представители на Работодателите, на Синдикатите и на Гражданското общество) прие Становище на тема „Проблеми при прилагането на системата за сумирано изчисляване на работното време“. Това е първият официален акт, с който, макар и отчасти, българската държава признава редица проблеми на Сумираното изчисляване.
Сумираното изчисляване на работното време в днешния му вид беше наложено в българското трудово законодателство през 2006 г., като „временна мярка“ за справяне с икономическите затруднения на предприятията. Въпреки, че тази мярка по своята същност представлява цялостна организация на труда, нейното налагане в днешния ѝ вид беше представено като „форма на отчитане на отработеното време“ – с невярното внушение, че това няма да се отрази съществено на хората.
По своята същност Сумираното изчисляване на работното време дава възможност на Работодателя да увеличи интензивността, с която натоварва своите работници и служители, като същевременно намали разходите за техните трудови възнаграждения. Това произтича от следните характеристики на Сумираното изчисляване:
то позволява увеличаване на пределно допустимото натоварване на работното време;
позволява чувствително по-ниско заплащане на завишените количества положен труд; и
позволява по-лесно променяне на графиците и разпореждане с времето на работещите.
Въпреки, че Работодателят по принцип е длъжен да компенсира работещите хора за увеличената интензивност на труда със съответни по-продължителни почивки в следващи (или предишни) периоди от годината, в крайна сметка положеният извънреден труд се „погасява“ в голяма степен с тези по-продължителни периоди на почивка (и не се заплаща с предвидените увеличени ставки за такъв вид труд). Не се заплащат предвидените увеличени ставки и за работа в почивни дни и на официални празници – тези дни се превръщат в равнозначни дневно-нощни периоди от работния график.
Друга „придобивка“ на Сумираното изчисляване е възможността Работодателят значително по-свободно да променя работните графици (включително и непосредствено преди началото на работната смяна или на периодите на почивка), като размества работни и почивни дни според своите производствени нужди, без да се съобразява с нуждата на работещите хора и техните семейства да планират времето си. Негласно този вид изчисляване на работното време довежда до едно перманентно „разположение“ на хората.
Цитираните особености освобождават Работодателя от редица социални отговорности – като напр. задължението му да плаща в завишен размер прекомерното експлоатиране на работещите хора (при извънреден труд); да плаща в завишен размер полагането на труд в почивни и празнични дни (когато повечето хора ползват свободното си време); да плаща за престой, когато няма работа, но работниците и служителите са ангажирани на работните си места. Заедно с това неравномерните и в редица случаи прекомерни натоварвания водят до ускорено износване на организма, повишен трудов травматизъм и заболяемост, а от там – и до натоварване на Осигурителната система за сметка на увеличените печалби на бизнеса.
Не случайно прилагането на Сумирано изчисляване на работното време е строго ограничено от трудовите законодателства на всички цивилизовани държави (както беше и при нас до промените от 2006 г.): прилага се само за много кратки референтни периоди, само по отношение на технологично непрекъсваеми производства и дейности, само за осъществяването на извънредни и спасителни дейности, и т.н.
Уредбата в българското законодателство по отношение на Сумираното изчисляване на работното време влиза в пряко противоречие с европейското законодателство – Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време, което се потвърждава и от Европейската комисия – вж. напр. нейния Доклад относно изпълнението от държавите членки на Директива 2003/88/ЕО.
Първото и основно противоречие се изразява в това, че Сумирано изчисляване на работното време у нас се допуска просто с една неконтролирана от нищо Заповед на Работодателя; Директива 2003/88/ЕО допуска прилагане на този вид организация на труда единствено в технологично непрекъсваеми производства и дейности, каквито са здравеопазването, транспорта, съобщенията, енергетиката, охраната на обществения ред, отбраната.
Следващо ключово противоречие се изразява в това, че Сумирано изчисляване на работното време у нас се допуска за 6-месечни референтни периоди; Директива 2003/88/ЕО не позволява референтните периоди да са по-дълги от 4 месеца. В рамките на референтния период увеличената интензивност на натоварването на работещите хора трябва да бъде компенсирана с увеличена продължителност на почивките; колкото по-кратки са референтните периоди, толкова по-близък става режимът на работа към естествения дневно-нощен режим на труд и почивка и толкова по-съобразен става трудът с биологичния ритъм и със здравето на хората.
Още едно ключово противоречие се изразява в това, че при Сумирано изчисляване на работното време у нас се допуска работната седмица да достигне до 56 часа (при нормална продължителност до 40 часа); Директива 2003/88/ЕО не позволява работната седмица да надвишава 52 часа (при това само до изтичане на преходния срок за съобразяване на националните законодателства, изтекъл окончателно на 01.08.2012 г.). Прекомерното натоварване на човешкия организъм в едни периоди не може да бъде компенсирано с никаква продължителност на почивките в други периоди; умората при подобни несъобразени натоварвания се натрупва малко по малко и здравето се уврежда необратимо.
Директива 2003/88/ЕО предвижда срокове, в които разпоредбите ѝ една по една да бъдат въведени в националните законодателства на държавите членки на ЕС. Тези срокове са изтекли окончателно на 01.08.2012 г. В тази връзка трябва да отбележим задължението за националните съдилища в случай на съдебен спор да не прилагат национални норми, които противоречат на правото на ЕС – изведено като принцип от практиката на Съда на ЕС напр. в Решението по дело „Аdministration des fnances de l’État v/s Société anonyme Simmenthal“ (C-106/77), в Решението по дело „The Queen срещу Secretary of State for Transport, ex parte: Factortame Ltd etc.“ (C-213/89) и други.
Приемането на Становище „Проблеми при прилагането на системата за сумирано изчисляване на работното време“ на ИСС (за което НФТИНИ при КТ „Подкрепа“ оказа значителен принос през годините), е ако не друго, то поне една решителна крачка напред към виждането на очевидното: убийствената експлоатация на работещите хора в България е проблем, който няма как да остане без своите последствия.
Казаното дотук се надяваме да подтикне и подпомогне колкото се може повече работещи хора да търсят и отстояват правата си. В тази връзка използваме случая да ти честитим утрешния Ден на труда и да те поканим на организирания от КТ „Подкрепа“ празничен концерт „Рок за Труда“!
