Анализ „Проблеми на Нощния труд“
Икономическият и социален съвет прие анализ на тема „Проблеми на полагането и заплащането на нощния труд в България“. Никога стародавните тези на НФТИНИ не са били припознавани толкова цялостно и на такова високо ниво!
На своя пленарна сесия от 17.07.2020 г., Икономическият и социален съвет (ИСС) прие с консенсус между Синдикатите, Работодателите и Правителството анализ на тема Проблеми на полагането и заплащането на нощния труд в България. Никога досега тезите по темата, отстоявани от НФТИНИ в продължение на десетилетия, не са били припознавани толкова цялостно и на такова високо ниво.
Димитър Манолов (президент на КТ „Подкрепа“) и Адриан Илиев (експерт в КТ „Подкрепа“) представят анализа
Сред ключовите достойнства на анализа е ясното заявяване на висок глас, подкрепено от солидни научни доказателства, че системното полагане на нощен труд способства за причиняването на редица тежки заболявания: стомашно-чревни, сърдечно-съдови, ендокринни, метаболитни, репродуктивни, хормон-зависими онкологични.
Осъществен е прецизен анализ на относимата нормативна уредба на Европейския съюз (задължителна за нашата страна), която на редица места е нарушена от българското трудово право – по отношение максималната допустима продължителност на полагания труд, минималните задължителни почивки, забраната за полагане на такъв вид труд в производства и дейности, които могат технически да се спират за през нощта.
Обхванати са и по-общи проблеми – като нарушенията в денонощните ритми, влошаването на съня, натрупването на хронична умора; нервност, тревожност, превъзбуда, сексуални проблеми, депресия, когнитивни проблеми; разкъсване на връзките в семейството, ограничаване на социалните контакти, завишено приемане на стимуланти; повишена заболяемост и повишен трудов травматизъм.
Приложен е също така сравнителен анализ относно статута и заплащането на нощния труд в 24 европейски държави (вкл. такива извън Европейския съюз) – от който е видно, че преобладаващият подход при допълнителните възнаграждения за този вид труд е те да са процент от основната работна заплата за съответната позиция (най-често около 25% от часовата ставка).
Последното разкрива мизерния характер на увеличението, с което правителството най-после се съгласи – след неколкогодишната ни кампания „За достойни условия и заплащане на нощния труд“. В следствие на това цената на всеки отработен час нощен труд ще бъде увеличена от 01.01.2021 г. от 0,25 лв. на 0,15% от минималната работна заплата за страната, но не по-малко от 1 лев.
Във връзка с горното интерес представлява диаграмата на цената на нощния труд в България, с която анализът завършва. Може да се проследи трайната тенденция към обезценяване на нощния труд в контекста на увеличаващата се минимална работна заплата за страната; както и догонващия ефект на увеличението, което е осъществено през 2006-2007 г. и това, което се планира да бъде осъществено от началото на 2021 г. (вследствие на което стойността на нощния труд ще надхвърли незначително съотношенията, достигнати през 1997 г.).
Процентно съотношение между цената на нощния труд (ординатата) и минималната работна заплата за страната по години (абсцисата).
И не на последно място – интерес представлява научно установеният риск от трудова злополука при полагането на нощен труд – който нараства стремително след всяка следваща нощна смяна и достига до „неприемливи“ нива след втората нощна смяна за една работна седмица. На фона на това българското законодателство не въвежда никакви ограничения за повсеместно полагане на нощен труд, отстъпвайки от фундаменталния европейски и световен принцип, че работата трябва да се адаптира към физиологичните нужди на човешкия организъм, а не обратното – човекът да се съобразява с изискванията на индустрията.
