За възхода на румънските IT-синдикати
В Румъния наблюдаваме впечатляващ възход на синдикатите в областта на информационните технологии и услуги – на фона на доста по-ограничени индустриални отношения от тези в България и на много други места по света. Време е да почерпим от опита на румънските колеги!
За разлика от нашата страна, където синдикатите (и особено КТ „Подкрепа“) през последните десетилетия оказаха значително възспиращо и задържащо влияние срещу въвеждането на някои от най-агресивните неолиберални икономически идеи, в Румъния беше наложен модел на индустриални отношения, зачеркващ в значителна степен корпоративната социална отговорност и възможностите за осъществяване на социален диалог. Така например беше забранено колективното договаряне на национално и браншово равнище, а на ниво отделно предприятие беше ограничено с изискване повече от половината работещи да са синдикални членове. Това разбира се разруши съществуващите системи на договаряне и представителство на работещите, влоши социалния климат и в частност обрече синдикатите на ерозия.
Не само в Румъния, но и по целия свят (включително в България) синдикализацията на работещите в областта на високите технологии и информационните услуги и без друго е изключително трудна – както поради особености на тези направления от икономиката, така и поради специфичния профил на заетите в тях. В повечето случаи работещите в браншовете, свързани с производство на хардуер, разработване на софтуер, обработване на бази с данни и предоставяне на информационни услуги, са слабо представени или изобщо са лишени от колективно представителство и синдикална защита. Независимо от това обаче, Флорентин Янку (председател на Националния синдикат на работещите в сектора на информационните и комуникационните технологии, и услугите за поддръжка и аутсорсинг (SITT) постигна безпрецедентни успехи, като обедини интересите на близо 5'000 работещи в тези трудни за синдикализация икономически области.
Лого на SITT
Първият Колективен трудов договор е подписан през 2009 г. с френската телекомуникационна компания Alcatel-Lucent и бързо става пример за работещите в областта на Тимишоара, където е съсредоточен основният високотехнологичен ресурс на Румъния. Началото е положено в противовес срещу планирано преструктуриране на Alcatel-Lucent без да бъде чут гласът на работещите. Подписването на Колективния договор на 31.12.2009 г. е предчествано от провеждането на 3 ефективни стачки за 3 месеца, с което работещите показват твърдата си решимост да принудят ръководството да седне на масата за преговори. Договорени са защити на работещите в компанията, които им гарантират, че предстоящото преструктуриране няма да ги засегне неблагоприятно. Компанията поема дължимата към „човешкия капитал“ социална отговорност, а работещите се убеждават, че „някои битки просто трябва да бъдат водени“.
В друга френска технологична компания – Atos – колективните трудови преговори отнемат почти година и половина, като няколко пъти е обявявана стачна готовност. Ръководството на компанията на няколко пъти заплашвало, че ще премести бизнеса си в България – на което синдикалните преговарящи отговорили, че имат готовност да предоставят необходимото време на мениджмънта, за да премести компанията, ако намерението е сериозно. Разбира се, никакво преместване не се случва и преговорите се налага да продължат.
Днес SITT се ползва от доверието на близо 5'000 синдикални членове в 11 мултинационални компании, във всяка от които има сключен Колективен договор – нещо невиждано не само за Румъния, но и за повечето държави по света.
Флорентин Янку, председател на SITT
„Във всяка компания договаряме работно време, професионално обучение, социална защита, бонуси, заплати, – коментира Флорентин пред Колектива за обществени интервенции в България. – Това носи стабилност и много комфорт за всеки работещ. Но това не е бизнес. Профсъюзното обединение е гражданска дейност. Не се опитваме да убедим никого да се присъедини към нас. Най-често хората сами идват при нас и ни питат как можем да ги подкрепим. Вече имаме конкретни постижения, които се признават и търсят. През 2009 г. никога не съм си представял, че синдикатът ще представлява работа на пълен работен ден! Ние ценим факта, че сме прозрачна и демократична организация, където членовете вземат най-важните решения. Дори аз като председател на SITT имам само 1 глас, точно както всеки друг синдикален член.“
Без съмнение, проблемите на IT-сектора в страни като България и Румъния са сходни – въпреки, че влиянието на високотехнологичните компании на север от Дунава е значително по-изразено. Повишаването на стандартите в едната страна без съмнение ще резултира в повишаване на стандартите и в другата страна, и в региона като цяло. Ето защо не е излишно да се мисли за консолидация на синдикалните политики – още повече в контекста на един глобален параз на труда и в контекста на заплахите за преместване на бизнеса от едната или от другата страна на реката, в зависимост от това къде трудът бил „по-евтин“.
