От Социални мрежи към Социални медии
Ролята на Социалните мрежи за всекидневните отношения между хората и деловите процеси в бизнеса ги превръща във все по-голяма степен в Социални медии. Каква е разликата? Малко дискутиран въпрос, поставящ темата под съвсем различен ъгъл.
Социалните мрежи възникнаха като платформи за свързване между хора със сходни интереси и убеждения. След първоначалната еуфория от Facemash и възможността за „намиране“ на стари познати, с които отдавна сме изгубили контакт, потребителите все повече започнаха да изоставят конвенционалната комуникация и отношения в полза на тези в Мрежата. Така неусетно потребителите бяха въвлечени в свои собствени „балони“ на комфорт, заградени от предпочитани хора, предпочитана информация, предпочитани гледни точки. Привидно плуралистични, Социалните мрежи постепенно се превърнаха в Социални медии – трудно заобиколими глобални посредници между хора, които са попаднали в общ „балон“ на комфорт – далече от алтернативните гледни точки, които можеш „да дочуеш“ от съседната маса в ресторанта например; или да споделиш в купето на влака с непознати пътници, с които обменяте мисли, докато борите скуката от пътуването. Така станаха възможни мащабни злоупотреби с общественото доверие като тази с Cambridge Analytica например.
Днес Социалните медии проникват все по-надълбоко в нашия живот и „платформизират“ все по-разнообразни сфери от човешките отношения, профилирани все по-прецизно. Например Pineapple дава възможност на младите специалисти да общуват с визуален профил, работещ като дигитално портфолио в областта на дизайна, маркетинга, инвестициите (за разлика по-традиционния, сдържан и официален интерфейс на LinkedIn например). Melon създава силни връзки в образователната сфера и подпомага намирането на спътници за съвместно изучаване на определени теми, с включен виртуален асистент за помагане на обучителния процес.
„Платформизацията“ (особено след Covid-19) обхваща и търговците с техните стоки и услуги. Все по-често в Социалните медии търсим работа, поръчваме такси или намираме квартира. Според изследване на Hubspot, 24% от потребителите на възраст между 18 и 54 г. вече търсят интересуващите ги брандове не в общите internet търсещи машини, а в Социалните медии. За поколението Z (родени от средата на 90-те години на XX в. до към 2010 г.; израстнали в контекста на дигитализацията, но все още в контакт с конвенционалната среда) този вид търсения достига 36%. Разчетите на Google потвърждават: 40% от младите търсят близкия магазини, ресторант за вечерта или клон на своята банка не в приложения като Google Maps, а в TikTok или Instagram.
Съсредоточаването на такива значителни информационни ресурси и комуникационни канали в Социалните медии създава своеобразен „internet в internet“, като фрагментира и парцелира Глобалната мрежа на отделени корпоративни „владения“, профилирани по определен критерий; където потребителите могат да влязат в интеракция само с потребители на същото „владение“, подбрани на вероятностен принцип относно тяхното сходство с изискванията на комфортния „балон“ на съответния потребител; което от своя страна максимизира престоя на потребителя в Социалната медия и извлечената от неговите активности печабла (във вид на директни покупки, брой преглеждания, количество предоставени данни). От просто средство за комуникация и изява, Социалните медии се превръщат в доставчик на възможности за всичко; и ако не си вътре, просто не съществуваш.
Последното овласти своеобразен вид потребители – т.нар. блогъри и влогъри (създатели на профилирано съдържание, превръщащо ги в знаменитост за поределена категория потребители). Често такива потребители са директно финансирани от определени корпорации за неформалното рекламиране на определени брандове. Появата на технологии за изкуствен интелект обаче (и особено генеративният сегмент, насочен към създаването на оригинално съдържание – например ChatGPT) ограничава необходимостта от хора: оригинално съдържание може да бъде създавано все по-лесно по чисто технологичен начин. Социалната медия все повече започва да прилича на конвенционална медия – където потребителят е по-скоро зрител (макар и овластен да превключва „телевизионните канали“). Все повече компании предпочитат да обслужват своите магазини в Социалните медии чрез технологии за изкуствен интелект. Според Gartner, до 2027 г. 25% от компаниите ще внедрят чатботове (първоначално текстови, а след това гласови и дори видео-асистенти за водене на „естествен“ разговор) като основен канал за обслужване на клиентите.
Друга тенденция е навлизането на VR и AR технологии в Социалните медии (такива за виртуална и добавена реалност). Голямата цена на оборудването обаче и твърде високите системни изисквания ограничава по-широкото приемане на подобни технологии. Според проучване на Statista, към 2023 г. едва 1,3% от потребителите притежават VR-очила. Без възможност за широко мащабиране на иновациите, тяхното развитие няма да бъде приоритет за бизнеса. А такова съдържание засега е трудно прехвърляемо към други платформи и системи, тъй като изисква интегрирането на различни несвободни технологии и стандарти – например ARKit от Apple или ARCore от Google.
Ако до преди време компютърът изобщо отсъстваше (например защото е твърде скъп и е наличен и се ползва само за служебни цели); или беше стационарен, съответно достъпен само в работните помещения или у дома; то днес internet все повече се фокусира върху мобилния трафик (устройството е навсякъде с нас и често можем да го видим дори в минералния басейн на SPA-центъра или по време на църковна служба). Според State of Mobile 2022, потребителите прекарват 33% (малко под 5 часа) от своето време в предпочитани мобилни приложения – останалото време се заема преди всичко от работа и сън. Съсредоточаването на такъв значителен времеви ресурс в Социалните медии ги превръща в повсеместен „телевизор“, същностно необходим за протичането на каквито и да било процеси в електронна среда; които процеси във все по-малка степен е възможно да протичат другаде (например – поетапното закриване на физически банкови клонове и все по-настоятелно преминаване към изцяло електронно банкиране). В този контекст не е рано да започнем да мислим за появата на нови професии, превръщащи блогинга и влогинга от развлечение за знаменитости в тривиална част от нашата длъжностна характеристика :)
