49% от работещите в България нямат (почти) нищо в банката
Почти половината българи, ако изобщо имат някакви пари в банка, са ограничени до своите регулярни месечни възнаграждения, пенсии и обезщетения. Едва 0,8% от българските домакинства разполагат със суми, които достигат и може би надхвърлят стойността например на едно прилично средно жилище в столицата.
В хода на нашия регулярен икономически мониторинг върху равнищата на благоденствие в българското общество, преди повече от 5 г. установихме, че 80% от работещите в България получават под 1'000 месечно (което по онова време беше малко под две минимални работни заплати (МРЗ). Днес положението не само, че не се е подобрило, но наблюдаваме две отчетливи тенденции на влошаване:
-
1) независимо от номиналните увеличения на възнагражденията, тяхната покупателна сила намалява (хората получават повече пари, но с тях могат да си усигурят все по-малко блага); и
-
2) все повече хора (като абсолютен брой) работят за възнаграждения, близки до МРЗ и това задълбочава неравенствата, превръщайки все повече хора в работещи бедни.
Проследеното състояние на заплащането на труда води до закономерни последици, свързани включително с невъзможността на масовия работещ да заделя средства от своите доходи като резерв за непредвидени нужди или като възможност за инвестиции и цялостно подобряване своето и на близките му благосъстояние. В този ред на мисли трябва да оспорим често тиражираните медийни твърдения за значителна спестовност у българите, които държат в банкови депозити и влогове огромни суми свободни пари. Истината е, че с такива пари разполага под 1% от българското население – видно от официалните данни на Българската народна банка (БНБ).
По-конкретно, усреднените размери на банковите влогове и депозити на българските домакинства се разпределят по следния начин:
-
48,81% – до 1'000 лв. (средно по 170 лв.);
-
10,03% – до 2'500 лв. (средно по 1'666 лв.);
-
7,02% – до 5'000 лв. (средно по 3'643 лв.);
-
7,43% – до 10'000 лв. (средно по 7'141 лв.);
-
6,24% – до 20'000 лв. (средно по 14'013 лв.);
-
2,69% – до 30'000 лв. (средно по 24'217 лв.);
-
1,40% – до 40'000 лв. (средно по 34'313 лв.);
-
0,85% – до 50'000 лв. (средно по 44'464 лв.);
-
1,58% – до 100'000 лв. (средно по 68'361 лв.);
-
0,62% – до 200'000 лв. (средно по 138'128 лв.);
-
0,15% – до 500'000 лв. (средно по 280'202 лв.);
-
0,02% – до 1'000'000 лв. (средно по 675'211 лв.);
-
0,01% – над 1'000'000 лв. (средно по 2'192'587 лв.).
Очевидно е, че почти половината българи, които изобщо разполагат с някакви средства в банка, се ограничават до суми, съпоставими с техните месечни възнаграждения, пенсии и обезщетения – без да може да се говори за какъвто и да било задел за резерви или още по-малко – за инвестиции. Очевидно е и това, че едва 0,8% от българските домакинства разполагат със суми, които достигат и може би надхвърлят покупката например на едно прилично средно жилище в столицата (ако приемем, че стойността на такова жилище към настоящия момент надхвърля €100'000).
Не само, че не може да се говори за спестовност (тя просто е невъзможна при икономическите условия, в които масово са поставени българските работници), но нещо повече – систематично се разрушават и последните остатъци от хоризонталност в икономическата структура на българското общество, която до преди години осигуряваше относително равни възможности за всички. И тепърва ще берем плодовете на това разрушителство.
