Бизнес форум „Електроиндустрия 2024“ на БАСЕЛ и ИАНМСП
Днес се проведе Бизнес форумът „Електроиндустрия 2024“ на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП) при Министерството на икономиката и индустрията (МИИ). Бяха проследени тенденции, проблеми и решения.
Днес в гр. София се проведе Бизнес форумът „Електроиндустрия 2024“ на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП) при Министерството на иновациите и растежа (МИР), по проект „Реализация на мерки за интернационализация на българските МСП“ (BG16RFPR001-1.002-0001) по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (2021-2027).
По покана на организаторите участие взеха и представители от НФТИНИ.
Бяха проследени основните тенденции, проблеми и решения за Дигиталната трансформация, Зеления преход, Електромобилността. Специален фокус бяха успешните примери в международен план от електротехниката и автомобилната индустрия – където действат част от предприятията, в които НФТИНИ развива своята синдикална дейност.
Благодарение на трудолюбието и усета към иновативните тенденции, в много отношения българският бизнес се нарежда сред лидерските места в области като електроника, електротехника, автомобилна електроника и електромобилност.
Следва обаче да се отбележи, че бизнесът продължава да отказва да осмисли действителните причини за повсеместния кадрови дефицит. Преобладаващото мнение – че този дефицит можел да се преодолее с „внос“ на работници от трети страни – обслужва единствено и само упоритата нагласа за задържане на ниски нива при разходите за персонал; за отказ от каквито и да било съществени инвестиции в развитието на този персонал; и за неадекватно управление на производствените процеси на ниско ниво (вкл. по отношение управлението на производствения персонал). Без преосмислянето на тази нагласа не може да се очаква преодоляване на кадровия дефицит. „Вносът“ на работници от трети страни сам по себе си ще доведе до допълнително снижаване на стандартите за качество и оперативния капацитет, и – разбира се – до социален дъмпинг.
Друг проблем, който трябва да се отбележи, е свързан с все още неразрешените въпроси относно „зеления“ характер на Зеления преход. Редица проблеми на „зелените“ технологии са свързани именно с критики относно тяхната екосъобразност, достъпност и устойчивост. В голяма част от случаите производственият процес на „зелените“ технологии (фотоволтаични панели, електрически автомобили и подобни) е твърде скъп и енергоемък; експлоатационният срок е твърде кратък; и последващата утилизация е твърде скъпа и често неефективна. Ето защо, за да станат наистина „зелени“, такъв вид технологии все още имат да извървят дълъг път от иновации и оптимизации. В този ред на мисли, ударният отказ от по-стари технологични решения и преминаването към подобен вид „зелени“ технологии в сегашния етап може да се окаже прибързано и по-скоро вредно за Зеления преход.
