СИНДИКАТ
„Това „извънредно отчетно-изборно събрание“ е пълна глупост“ – мислиш си, – „и тъй като е напълно нелегитимно, трябва да предупредя ръководството какво се случва във фирмата.“ Веднага звъниш на управителя и искаш да говориш с него, но секретарката ти предава, че в момента отсъства. Докато се чудиш как да постъпиш, след малко телефонът ти звъни. Управителят е. „Здравейте, колега, търсил сте ме?“ „На територията на фирмата е насрочено нелегитимно синдикално събрание“ – уведомяваш. „Как така?“ – управителят е видимо изненадан. – „Няма да позволя такива нарушения!“ Управителят е бесен, когато разбира, че като капак на всичко събранието е обявено за провеждане в собствената му заседателна зала в Ръководния отдел. Уверява те, че няма да позволи това да се случи и приключвате разговора. Вече си спокоен, че всичко е наред и се завръщаш към своите служебни задължения. Изобщо не осъзнаваш защо производствената база е толкова тиха и спокойна. Изобщо не осъзнаваш и това, че управителят прекалено бързо ти върна обаждане. После ще свържеш „две и две“ и ще си дадеш по-ясна сметка защо нелегитимното събрание се е провело именно в заседателната зала на Ръководния отдел. Много просто – защото е организирано от ръководството на фирмата, с цел да подмени ръководството на синдикалната организация и да я превземе „отвътре“. Разбираш, че на скалъпената сбирка част от членовете са били „измамени“ и „принудени“ да участват в събрание, на което са представени редица твои „нарушения“ и е искано твоето изключване от организацията. Под диктовката на управителя това е било направено и е избрано „ново синдикално ръководство“, напълно зависимо от мениджмънта на фирмата. Чисто юридически тези действия са нищожни (нямат никаква стойност), но сред твоите синдикални членове е всят голям смут. И без друго зле координираната маса от хора става още по-дезинтегрирана, настъпва хаос и пълен разпад. Репутацията ти е срината – повечето дори не вярват, че продължаваш да си лидер. Вече дори не можеш да събереш хора за провеждането на общо събрание. Постепенно разбираш, че със своята наивност си проспал задушаването на твоята общност. И нашата игра приключва тук. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – доверяването на противниковата страна в момент на неочаквана слабост добавя към слабостта и зависимост, и обрича общността на сигурна гибел.
