СИНДИКАТ
„Под-кре-па!“ – чуваш да скандират. – „Под-кре-па! Под-кре-па!...“ Почти половината от поточните линии в цеха на Звено 'B' са спрени, работниците скандират и се разхождат наоколо. Няколко от поточните линии все още работят, но образувалият се хаос в цеха не им позволява да следват обичайното темпо. Щом те виждат, стачкуващите работници избухват в одобрителни възгласи и още по-гръмко скандират: „Под-кре-па! Под-кре-па!...“ Развоят на събитията е по-бърз от очакванията ти, но изпитваш гордост от гледката на тези хора, които са взели нещата в свои ръце. Оставаш с тях до сутринта, а когато започва твоят работен ден, ти също обявяваш стачка. В Развойния отдел още няколко колеги обявяват стачка и се присъединяват към теб. Но са само няколко. Останалите продължават да работят и колкото и да ги увещавате, не искат да чуят за стачка. В Звена 'A' и 'C' през нощта никой не е стачкувал, но в сутрешната смяна стачка обявяват десетина работници от Звена 'C'. От Звено 'B' до Развойния отдел дотичва един обезпокоен колега, видимо неспал тази нощ, който ти съобщава, че в сутрешната смяна повечето работници също са започнали работа и практически всички поточни линии, с изключение на една-единствена, работят. Следобедната смяна нещата са още по-зле – стачкуват не повече от 10 човека в цялата производствена база. Нощната смяна е малко по-обнадеждаваща, но и там нещата затихват. На другия ден практически няма стачка във фирмата, а теб те викат да се явиш незабавно в Ръководния отдел. „Дисциплинарното уволнение Ви е най-малкият проблем.“ – върти пръст управителят, от висотата на абсолютен победител. – „За този бунт, за тази незаконна стачка ще Ви държа отговорен до дупка! Свободен сте!“ От „Човешки ресурси“ ти връчват заповед за уволнение и охранителите те извеждат от производствената база, без дори да ти позволят да събереш личните си вещи. Никой от синдикалната организация не се застъпва за теб. Никой. След няколко месеца от доверени колеги (които се страхуват някой да не види, че се срещат с теб) с горчивина научаваш, че синдикална организация вече няма във фирмата. И нашата игра приключва тук. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – няма по-силно синдикално оръжие от стачката, но това оръжие изисква много внимателна подготовка, много добре организирани и мотивирани стачкуващи, и много добре преценен момент. В противен случай оръжието се обръща срещу нас и в един миг разрушава всичко, което сме съградили с толкова много труд.
