СИНДИКАТ
„Това е възмутително!“ – мислиш си ти и решаваш, че инженерите, които се самопровъзгласяват за „елит“, трябва да бъдат изхвърлени от организацията. Противопоставени на поточните работници, инженерите се оказват изолирани. Водено от теб, мнозинството работници от поточните линии излива цялата си ярост върху „елита“ от инженери. В резултат всички, които са подкрепили идеята за създаването на „елитна общност“, са изключени от организацията или сами я напускат. Настава тишина. Дори останалата част от инженерите, които досега не са изявявали позиция, един по един си тръгват. В организацията остават само поточни работници, при това – не всички – било защото не всички споделят идеята за изгонване на инженерите, било защото вече няма отчетлив дразнител, който да ги консолидира. Общността (доколкото остатъците от това, което е било преди броженията може да се нарече „общност“) вече не изразява силна позиция и във фирмата все по-малко се чува за вас, а още по-малко – за вашите действия в защита на работещите. След още няколко месеца вече дори не можеш да събереш хора за провеждането на общо събрание. Постепенно разбираш, че си станал свидетел на разрушаването на твоята общност и не само не си се противопоставил, но дори си спомогнал за това. И нашата игра приключва тук. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – заемането на страна в един безпринципен спор без съмнение прави безпринципни и нас самите. Нещо повече – такова заемане на страна ожесточава противопоставянето и води до пълно унищожение.
