СИНДИКАТ
Идва време да отидеш в Ръководния отдел на фирмата за сключването на Споразумение за критично важните непрекъсваеми дейности – където представителите на ръководството те посрещат с неприкрит присмех: „Внимавайте, стачният герой идва!“ Преговорите за критично важните непрекъсваеми дейности текат трудно – управителят усеща преднината си и докато в производствената база преките началници продължават да вършат своето, той се постарава да изгуби максимално голяма част от времето ти в безплодни приказки. Защото „не сте се разбрали“, отлагате подписването „за утре“, а ти чуваш от хората си все по-тревожни сигнали. На другия ден отново не се стига до подпис – въпросът бил твърде комплициран и трябвало да се отнесе за решаване от Националния институт за помирение и арбитраж. След още няколко дни, още преди да е насрочено арбитражното заседание, твоите хора вече са напълно разколебани и някои от тях открито заявяват, че няма да стачкуват и желаят „да оттеглят подписите си“. След още няколко дни от „Човешки ресурси“ ти връчват заповед за уволнение и охранителите те извеждат от производствената база, без дори да ти позволят да събереш личните си вещи. Никой от синдикалната организация не се застъпва за теб. Никой. След няколко месеца от доверени колеги (които се страхуват някой да не види, че се срещат с теб) с горчивина научаваш, че синдикална организация вече няма във фирмата. И нашата игра приключва тук. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – няма по-силно синдикално оръжие от стачката, но това оръжие изисква много внимателна подготовка, много добре организирани и мотивирани стачкуващи, и много добре преценен момент. В противен случай оръжието се обръща срещу нас и в един миг разрушава всичко, което сме съградили с толкова много труд.
