СИНДИКАТ
„Човешките ресурси“ са пряко отговорни за работещите“ – мислиш си – „и е невъзможно да не знаят как да станат нещата.“ Отиваш в Отдел „Човешки ресурси“, за да потърсиш съдействие. Твоята симпатична HR-ка я няма в момента, но нейните колежки те приемат. „Имам идея да създадем синдикат във фирмата!“ – изстрелваш и виждаш как всички се сепват. „Ама какво има, защо Ви е да се занимавате със синдикати, колега?“ „Когато постъпих на работа, ми беше обещана една заплата, а сега виждам, че всъщност заплатата е друга.“ Следва безкраен низ от приказки и прелистване на документи, за да бъдеш убеден, че „Всичко е точно, колега, получавате всичките си възнаграждения, както сме се договорили.“ „Добре, няма ли все пак да ми кажете има ли синдикат във фирмата?“ – питаш настоятелно. „Нали Ви обяснихме? Не Ви трябва синдикат, колега?“ Разбираш, че тук няма да постигнеш нищо повече; благодариш и си отиваш, като служителките още веднъж те уверяват, че „Всичко е наред, колега!“ и те изпращат любезно. След няколко седмици получаваш някакви книжа, а на един от листовете пише Заповед за уволнение. И нашата игра приключва тук. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – служителите в Отдел „Човешки ресурси“ обикновено са по-високо във фирмената йерархия, обикновено не обичат синдикатите и не обичат работещи, които членуват в синдикати или особено които се опитват да създадат синдикати. Защото синдикатите са организираният глас на работещите – често в противовес на по-високите нива във фирмената йерархия.
