СИНДИКАТ
„Това „извънредно отчетно-изборно събрание“ е пълна глупост“ – мислиш си, – „и тъй като е напълно нелегитимно, няма от какво да се притеснявам.“ Чисто юридически си прав – каквото и да бъде решено на това събрание, то не е свикано по установения ред, незаконно е и няма правни последици. Не така обаче стоят нещата с психологическите последици. Изобщо не си правиш труда да посетиш сбирката в заседателната зала на Ръководния отдел – единствено отбелязваш, че по това време производствената база е необичайно тиха и спокойна. После ще свържеш „две и две“ и ще си дадеш по-ясна сметка защо нелегитимното събрание се е провело именно в заседателната зала на Ръководния отдел. Много просто – защото е организирано от ръководството на фирмата, с цел да подмени ръководството на синдикалната организация и да я превземе „отвътре“. Разбираш, че на скалъпената сбирка част от членовете са били „измамени“ и „принудени“ да участват в събрание, на което са представени редица твои „нарушения“ и е искано твоето изключване от организацията. Под диктовката на управителя това е било направено и е избрано „ново синдикално ръководство“, напълно зависимо от мениджмънта на фирмата. Чисто юридически тези действия са нищожни (нямат никаква стойност), но сред твоите синдикални членове е всят голям смут. И без друго зле координираната маса от хора става още по-дезинтегрирана, настъпва хаос и пълен разпад. Репутацията ти е срината – повечето дори не вярват, че продължаваш да си лидер. Вече дори не можеш да събереш хора за провеждането на общо събрание. Постепенно разбираш, че с бездействието си проспал задушаването на твоята общност. И нашата игра приключва тук. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – отказът от заемането на ясна позиция относно лидерския авторитет много лесно подкопава авторитета и „обезглавява“ общността, която след подобно нещо е обречена на сигурна гибел.
