СИНДИКАТ
„Човешките ресурси“ са пряко отговорни за работещите“ – мислиш си – „и е невъзможно да не са наясно със синдикатите.“ Отиваш в Отдел „Човешки ресурси“, за да попиташ. Твоята симпатична HR-ка я няма в момента, но нейните колежки те приемат. „Имаме ли синдикат във фирмата?“ – питаш и виждаш как всички се сепват. „Ама какво има, защо Ви е синдикат, колега?“ „Когато постъпвах, ми беше обещана една заплата, а сега виждам, че всъщност заплатата е друга.“ Следва усилен дебат относно трудовия договор, който си подписал; вътрешните правила на фирмата; приложимото законодателство; утвърдените от фирмата-майка бизнес-политики... – като изводът е, че „Всичко е точно и получавате колкото сме се договорили.“ „Добре, няма ли все пак да ми кажете има ли синдикат във фирмата?“ „Нали Ви обяснихме? Не Ви трябва синдикат, колега?“ Разбираш, че тук няма да постигнеш нищо повече; благодариш и си отиваш, като служителките още веднъж те уверяват, че „Всичко е наред, колега!“ и те изпращат любезно. След няколко седмици получаваш някакви книжа, а на един от листовете пише Заповед за уволнение. И нашата игра приключва тук. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – служителите в Отдел „Човешки ресурси“ обикновено са по-високо във фирмената йерархия, не обичат синдикати и не обичат работещи, които членуват в синдикати или се интересуват от синдикати. Защото синдикатите са организираният глас на работещите – често в противовес на по-високите нива във фирмената йерархия.
