СИНДИКАТ
Навън оставаш като гръмнат. Никаква едночасова предупредителна стачка не е била проведена. Сега в очите на ръководството всичко изглежда като долнопробен блъф – и те не спестяват този факт. Твоите хора са притеснени от неочакваното развитие на нещата. Усетили това разколебаване, преките началници засилват натиска си. Когато идва денят да пристъпите към безсрочна ефективна стачка, колкото и да тичаш между отделните звена и производствени линии, не смогваш да отделиш на всеки необходимото време. От въпросите и коментарите, които чуваш, разбираш, че повечето колеги нямат и идея какви точно са техните роли и отговорности в стачката. На уречения ден част от работещите действително обявяват стачка и спират да работят, но са много по-малко от планираното – всичко на всичко около стотина човека. Следващата смяна е доста по-въздържана – стачкуват само няколко десетки. Постепенно ентусиазмът се разгражда под натиска на преките ръководители и след още няколко дни вече няма и помен от стачката. След още няколко дни от „Човешки ресурси“ ти връчват заповед за уволнение и охранителите те извеждат от производствената база, без дори да ти позволят да събереш личните си вещи. Никой от синдикалната организация не се застъпва за теб. Никой. След няколко месеца от доверени колеги (които се страхуват някой да не види, че се срещат с теб) с горчивина научаваш, че синдикална организация вече няма във фирмата. И нашата игра приключва тук. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – няма по-силно синдикално оръжие от стачката, но това оръжие изисква много внимателна подготовка, много добре организирани и мотивирани стачкуващи, и много добре преценен момент. В противен случай оръжието се обръща срещу нас и в един миг разрушава всичко, което сме съградили с толкова много труд.
