СИНДИКАТ
Насъбрал достатъчно ярост от няколкото месеца, в които виждаш как нещата във фирмата не са така добри като обещанията в обявите за работа, предлагаш още утре да поставите своите справедливи искания на ръководството. Залата избухва от аплодисменти и одобрителни възгласи. Започваш да изреждаш някои от най-наболелите проблеми, с които според теб трябва да се започне. От залата изброяват още проблеми, които са не по-малко съществени. Съставяте списък и се подготвяте тактически за сблъсъка. Закривате събранието в голяма еуфория и се разотивате, а на сутринта усещаш как всички тръпнат в очакване и скрити погледи следят кога ще отидеш в Ръководния отдел. „Успех, колеги!“ – чуваш съвсем непознати хора по коридорите да ви поздравяват с твоите подпомагащи отговорници. Управителят ви приема изненадващо – без да чакате. И оставате втрещени – никога не сте виждали физиономията му толкова разкривена. „Няма да го позволя!“ – процежда през зъби той, преди да сте успели да кажете каквото и да било. – „Няма да позволя да ми правите заговори, в собствената ми фирма, докато ви плащам да работите! – вече започва да крещи, целият почервенял – Уволнени сте! Всичките!“ Очевидно някой ви е предал. В офиса на упавителя влизат няколко от служителките на Отдел „Човешки ресурси“. „А имахме такова голямо доверие във Вас, колега!“ – усмихва се към теб с престорена любезност твоята HR-ката, която връчва на трима ви да подпишеш листове, на които отгоре пише Заповед за уволнение. „Ако не подпишете“ – обяснява с видимо удоволствие и надменност, – „ще ви връчим заповедите „при отказ“ с двама свидетели.“ С това нашата игра приключва. Желаем ти от все сърце успех, като споделяме нашия практически опит – повеждането на битки, за които синдикалната организация не е подготовена с достатъчно на брой и организирани активисти, без изключение завършва с поражение.
